Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Първият и най-сгоден случай да се видим и да споделим стремленията и очакванията си дойде с фестивала на реколтата, който празнуваме на шестия ден от шестия лунен месец. През петте години, откакто живеех в семейство Лу, свекърва ми не бе променила отношението си към Снежно цвете. Подозирах, че нашите срещи по време на празниците не са тайна за нея, но след като не демонстрирах връзката си и изпълнявах домашните си задължения, тя бе оставила въпроса настрана.
Както винаги, и сега в женската стая на родния ми дом двете се радвахме на взаимността си, ала обградени от децата, които спяха в леглото при нас или в креватчета до него, не можехме да демонстрираме някогашната си близост. Въпреки това пак разговаряхме шепнешком. Признах й, че копнея за дъщеря, която да ми бъде компания. Снежно цвете поглади корема си с ръце и тихичко ми припомни, че момичетата са безплодни издънки, неспособни да продължат бащиното коляно.
— За нас няма да са безполезни — казах. — Не бихме ли могли да ги направим сродни души още сега, преди да са родени?
— Лилия, ние сме безполезни — каза Снежно цвете и се изправи в леглото. Виждах лицето й в сиянието на лунната светлина. — Знаеш това, нали?
— Жените са майките на синовете — поправих я аз.
Раждането на мъжка рожба ми бе осигурило високо положение в дома на съпруга ми. Със сигурност сина на Снежно цвете й бе отредил достойно място в нейния.
— Зная. Майки на синове, но…
— А дъщерите ни ще ни бъдат утеха.
— Вече изгубих две…
— Снежно цвете, нима не искаш момичетата ни да бъдат сродни души? — Мисълта, че може да не желае това, започна да се блъска в главата ми.
Тя ме погледна с печална усмивка.
— Разбира се, че искам, стига да родим дъщери. Те могат да увековечат любовта ни една към друга дори след като се преселим в отвъдното.
— Добре, значи уговорено. А сега, легни до мен. Изглади челото си от бръчките на грижите. Това е щастлив момент. Нека го споделим.
На следващата пролет се завърнахме в Пууей с новородените си момиченца. Рождените им дати не съвпадаха. Нито месеците. Развихме пеленките им и допряхме стъпалата им. Дори сега краката им не бяха еднакви на големина. Дори и майчинската ми любов да ме е заслепявала, виждах, че нейната дъщеря, Пролетна луна, бе прекрасна в сравнение с моята, Нефрит. Кожата на моето дете бе прекалено мургава за семейство Лу, докато Пролетна луна носеше бледнината на бяла праскова. Надявах се Нефрит да бъде здрава като камъка, на който бе кръстена, а Пролетна луна да не е така крехка като братовчедка ми, в чиято чест Снежно цвете й бе дала това име. Нито един от осемте йероглифа не съвпадаше, но това не ни вълнуваше. Бе решено тези момичета да станат сродни души.
Разтворихме ветрилото и заразглеждахме свидетелствата за живота, който бяхме преживели заедно. Толкова много щастие изпълваше гънките му. Нашият съюз. Женитбата ни. Раждането на синовете ни. Идването на дъщерите ни на бял свят. Бъдещата им дружба: „Един ден две момичета ще се срещнат и ще станат сродни души, написах аз, ще бъдат като двойка мандаринки. Други две, с радостни сърца, ще наблюдават полета им, кацнали на един мост“. Над плетеницата от листа Снежно цвете нарисува два чифта крила, устремени към луната. Две други птици гледаха нагоре от гнездото си.
Когато приключихме, седнахме заедно, гушнали дъщерите си. Изпитвах огромна радост и дори не се замислих, че пренебрегвайки правилата за съвместимост между момичетата, нарушаваме установения ред.
Две години по-късно получих писмо от Снежно цвете, в което ме уведомяваше, че най-после е родила втори син. Тя тържествуваше, а аз бях въодушевена и вярвах, че бъдещето й в дома на съпруга й ще бъде по-добро. Но ние почти нямахме време да ликуваме, тъй като три дни по-късно в нашия окръг се получи тъжна вест. Император Даогуан се бе преселил в отвъдното. Нашият край потъна в траур тъкмо когато синът му император Сиенфън зае мястото му на престола.
Злощастната участ на семейството на Снежно цвете ме бе научила, че при смъртта на владетеля неговите придворни изпадат в немилост, така че всяка смяна на престола влече вълнения и раздори не само в императорския двор, но и из цялата страна. На вечеря, докато свекър ми, съпругът ми и братята му обсъждаха случващото се извън Тункоу, аз се вслушвах само в онова, което нямаше как да пренебрегна. Някъде бунтовници22 причиняваха смутове, а земевладелците настояваха за повишаване на арендата. Съчувствах на хората като собственото ми семейство, които бяха потърпевши, но в действителност тези събития изглеждаха много далеч от удобния дом на семейство Лу.
22
Става дума за Тайпинското въстание, разпростряло се в южните китайски провинции, чиито цели били премахването на владичеството на манджурската и западната династия и възцаряването на държавата на „Великото спокойствие“, основаваща се на равенство и обща собственост. — Б.пр.