Снежно цвете и тайното ветрило

Тази година, когато със Снежно цвете посетихме родния ми дом, почти не се видях със семейството си. О, хранехме се заедно, а вечер посядахме пред къщата както в детството ми, но не мама и татко бяха причината, поради която отивах там. Исках да се срещна и да общувам със Снежно цвете. Бяхме навършили трийсет години и бяхме лаотун от двайсет и една. Не ми се вярваше, че бе изминало толкова време, а още по-малко — че някога сърцата ни са биели като едно. Обичах я като моя сродна душа, но дните ми се въртяха около грижите за децата и къщната работа. Сега бях майка на трима синове и една дъщеря, а тя имаше две момчета и едно момиче. Между нас съществуваше сърдечна близост, която вярвахме, че никога не ще се разкъса и че е по-дълбока от интимността със съпрузите ни, но пламенността на любовта ни бе отслабнала. Това не ни безпокоеше, защото всяка дълбока връзка трябва да премине през прозаичната реалност на дните на ориза и солта. Знаехме, че щом навлезем в годините на безмълвен покой, между нас отново ще се върне предишната близост. Засега можехме единствено да споделяме ежедневието си.

В дома на Снежно цвете се бе омъжила и последната сестра на съпруга й, с което задълженията й, свързани със зълвите й, бяха отпаднали. Освен това свекър й бе починал. Докато колел едно прасе, то се извъртяло така силно в сетния си миг, че ножът се изплъзнал от ръката на касапина и съсякъл ръката му до костта. Свекър й издъхнал от кръвозагубата на прага на дома си и споделил съдбата на животните, убити от него. Сега съпругът на Снежно цвете бе господарят на дома, макар че и той, както всички останали обитатели, продължаваше в голяма степен да бъде под властта на майка си. Наясно с факта, че снаха й си няма нищо и никого, тя бе наточила жилото си, а синът й бе отслабил покровителството си над Снежно цвете. Въпреки това тя се радваше на малкия си син, който вече бе пораснал и бе станал яко, прощъпукало детенце. Всички насочваха обичта си към него, убедени, че по-голямото момче няма да доживее до десетгодишния си рожден ден, какво остава до зряла възраст.

Въпреки че имаше по-ниско положение от мен, Снежно цвете обръщаше внимание на събитията и се заслушваше във вестите много по-внимателно. Това трябваше да се очаква. Тя винаги се бе вълнувала от външния свят повече от мен. Обясни ми, че въстаниците, за които бях чувала, се наричали тайпини23 и че се борели за справедлив обществен ред. Вярвали, както народът яо, че духовете и боговете влияят върху реколтата, здравето и раждането на синове. Те забранявали употребата на вино, опиум, хазарта, танците и тютюна. Искали собствеността да бъде отнета от земевладелците, които притежават деветдесет процента от земята и получават до седемдесет процента от реколтата, а онези, които я обработват, да имат равностоен дял. В нашата провинция стотици хиляди хора бяха напуснали домовете си и се бяха присъединили към Тайпинското въстание, което напредваше през градове и села.