Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Сигурна ли си?
Хана кимна.
— Но Мона е със… Спенсър — бавно промълви Емили.
— Знам — прошепна Хана. Тя хвърли маската си на дивана и се изправи. — Трябва да я намерим. Веднага.
34.
Ще ви спипам, хубавици мои
Минаха почти десет минути преди Спенсър и Мона да успеят да прекосят поляната на кънтри клуба и да излязат на паркинга, да се качат в огромния хамър на Мона, боядисан в жълто, като такси, и да потеглят. Спенсър погледна към отдалечаващата се шатра. Тя беше осветена като торта за рожден ден, а вибрациите от музиката бяха толкова силни, че човек направо можеше да ги види.
— Това, че си поканила Джъстин Тимбърлейк за Хана, е направо страхотно — промърмори Спенсър.
— Хана е най-добрата ми приятелка — отговори Мона. — Преживя толкова много. Исках да направя купона наистина специален за нея.
— Когато бяхме по-малки, тя непрекъснато приказваше за Джъстин — продължи да говори Спенсър, като погледна през прозореца към прелитащата зад него стара селска къща, навремето собственост на един от рода Дюпон, но сега превърната в ресторант. Няколко души, които току-що бяха приключили с вечерята, стояха на вратата и разговаряха щастливо. — Не съм и предполагала, че все още го харесва толкова много.
Мона се усмихна накриво.
— Знам много неща за Хана. Понякога си мисля, че знам за нея повече, отколкото самата тя за себе си. — Тя хвърли на Спенсър един бърз поглед. — Трябва да правиш хубави неща за хората, които обичаш, нали?
Спенсър леко кимна, като гризеше кожичките около ноктите си. Мона намали пред един знак „стоп“ и бръкна в чантата си, за да извади една опаковка дъвки. В колата веднага се размириса на банан.
— Искаш ли? — попита тя Спенсър, като обели една лентичка и я пъхна в устата си — Направо съм побъркана по тях. Само че могат да се купят единствено от Европа; едно момиче от класа ми по история ми даде цяла опаковка. — Тя дъвчеше замислена Спенсър отмести пакетчето с ръка. Точно сега не беше в настроение за дъвка.
Когато Мона подмина академията „Феър-вю“, Спенсър силно се шляпна по бедрото.
— Не мога да го направя — проплака тя. — Трябва да се върнем, Мона. Не мога да предам Мелиса.
Мона я погледна, след което сви в паркинга на академията по езда. Паркираха на мястото за инвалиди и Мона угаси двигателя на хамъра.
— Добре…
— Тя ми е сестра. — Спенсър се взираше безизразно напред. Навън се стелеше непрогледна тъмнина, а въздухът ухаеше на сено. В далечината се чу цвилене. — Ако Мелиса го е направила, не трябва ли да се опитам да я защитя?
Мона бръкна в чантата си и измъкна една кутия „Марлборо лайт“. Предложи една на Спенсър, но Спенсър поклати глава. Когато Мона запали цигара, Спенсър впери поглед в тлеещото огънче и виещия се дим, който първо се издигна в кабината на хамъра, след което направи чупка и излезе през смъкнатото стъкло на шофьорската врата.
— Какво имаше предвид Мелиса в тоалетната? — попита тихо Мона. — Каза, че след всичко, което си й разказала в къщата на брега, си помислила, че двете вече сте се разбрали. Какво си й разказала?
Спенсър заби нокти в дланите си.
— Спомних си нещо за нощта, когато Али изчезна — каза тя. — Двете с Али се бяхме скарали… и аз я блъснах. Главата й се удари в един камък. Съзнанието ми просто го беше блокирало. — Тя погледна към Мона в очакване на реакцията й, но лицето й остана безизразно. — Тогава просто го разказах на Мелиса. Трябваше да кажа на някого.
— Уха — прошепна Мона, като внимателно се вгледа в Спенсър. — Мислиш си, че ти си го направила?
Спенсър притисна длани към челото си.
— Определено й бях много ядосана.
Мона се завъртя в седалката си и издиша дим през ноздрите си.
— А. е пъхнал онази снимка на Али и Иън в чантата ти, нали? Ами ако А. е дал и на Мелиса някаква подобна следа, опитвайки се да я убеди да те издаде? Може би в този миг Мелиса също пътува към полицията.
Очите на Спенсър се разшириха. Тя си спомни как Мелиса беше казала, че двете вече не се разбират.
— По дяволите — прошепна тя. — Смяташ ли, че е възможно?
— Не знам. — Мона хвана Спенсър за ръката. — Според мен ще постъпиш правилно. Но ако искаш да обърна колата и да се върнем на купона, ще го направя.
Спенсър поглади мънистата на чантата си с ръка. Дали наистина щеше да постъпи правилно? Толкова й се искаше да не е тя човекът, който е открил, че Мелиса е убиецът. Щеше й се някой друг да го беше разбрал. След това си спомни как тичаше из шатрата, отчаяно търсейки Мелиса. Къде ли беше отишла тя? Какво ли правеше в този момент?