Вратата на Абадон

Маймуни, които ръчкат с пръст метална кутия и се опитват да познаят за какво служи. Холдън не знаеше дали в техния случай кутията би искала да я ръчкат, но дори това водеше до нови предположения. Милър приличаше на човек, той е бил човек, така че бе естествено да смята, че има човешки мотиви. Милър искаше да общува. Искаше Холдън да узнае или да направи нещо. Но дали Холдън не придаваше човешки измерения на поведението му, зад което стоеше нещо далеч по-странно?

Представи си как каца на станцията и Милър казва: „Джеймс Холдън, ти си единственото същество във вселената с необходимия биохимичен състав, за да бъде изработено хиперпространствено гориво!“ След което го натиква в една чуждоземна центрофуга.

— Всичко наред ли е? — попита Наоми, чула смеха му.

— Продължавам да си мисля колко невероятно глупаво е всичко това. Защо ли не ти позволих да ме разубедиш?

— Щеше да се получи, ако ми беше дал още няколко часа. Искаш ли да дойдем и да те приберем?

— Не. Върнете ли ме, никога повече няма да събера кураж да го направя. Как са нещата при вас?

— Флотилиите навлязоха с по около двайсетина кораба, повечето тежък клас. Алекс все още изчислява как да изстреляме торпедо, което да лети точно под горната граница на скоростта. Предполагаме, че на другите кораби се занимават със същото. Досега още никой не е стрелял по нас.

— Дали пък твоите протести в подкрепа на моята невинност не са дали резултат?

— Може би — отвърна тя. — От флота на пресечен курс с теб бяха изстреляни два малки съда. „Роси“ ги определи като десантни скифове.