Вратата на Абадон

Терминалът на Бика изписука — повикване от старши член на екипажа. Прие го със свито сърце. На екрана се появи Сам.

— Здрасти — поздрави тя. — Става дума за цялата тази история с бойната тревога и въргалянето по койките. Не може ли да поразхлабиш малко режима и да ни оставиш да се убедим, че корабът няма да се разпадне.

— Имаш ли конкретни сигнали?

— Не — призна Сам. — Но току-що преместихме „Бегемот“ в район с изменени физични закони и константи. Бих искала да държа нещата под око.

— Зад нас идват още шест кораба — съобщи Бика. — Почакай, докато видим какво ще стане с тях.

Сам се усмихна, но челото ѝ оставаше намръщено.

— Човече, понякога прекаляваш с бащинското отношение, знаеш ли? — подхвърли тя.

Нов сигнал изникна до лицето на Сам. Съобщение с висок приоритет, от външния комуникационен канал. От „Росинант“.

— Сам, получи се нещо важно. Ще ти се обадя.

— А аз ще си седя в койката и няма да правя нищо — тросна се тя.

Той превключи на съобщението. Оказа се, че е цяло послание. Поясна жена с черна коса, пристегната назад по странен начин, като че ли работила нещо важно преди съобщението и възнамеряваща да се върне към него, след като приключи, гледаше в камерата:

— … Нагата, първи офицер и заместник-капитан на „Росинант“. Искам за всички да бъде ясно, че предишното съобщение, заявяващо за наши претенции върху Пръстена, е фалшификат. Нашата комуникационна система е била хакната и ни бе отказан достъп до нея. Саботьорът е на борда и призна деянието си. В края на това послание ще бъде добавен информационен пакет с доказателствата за истинския извършител на това престъпление. Прилагам и кратък набор от документи относно всичко, което открихме, откакто сме тук. Искам да подчертая, че капитан Холдън не е получавал от никого разпореждане да заявява права върху Пръстена, не е имал намерение да го прави и никой от нас няма каквото и да било участие в залагането на бомба на „Сенг Ун“ или някой друг кораб. Тук сме единствено като транспорт на репортерски екип и не представляваме никаква скрита или явна заплаха за който и да било от корабите.

Серж изсумтя подозрително.

— Смяташ ли, че са го премахнали?

— За да не му позволят да се покаже пред камерата? Или са го премахнали, или е вързан — отвърна Бика. Това беше шега, но знаеше, че в нея имаше и зрънце истина. Защо наистина капитанът на „Росинант“ не отправяше лично това изявление?

— Няма да предадем кораба си — продължаваше поясната, — но сме готови да поканим на борда инспектори, за да удостоверят твърденията ни, при следните условия: първо, инспекторите ще трябва да се съобразят с нашите минимални изисквания за безопасност…