Вратата на Абадон

Образът, сътворен от информатора, бе като фигура от лед. Никой не му бе добавил цвят. Бика прибави телесни тонове за кожата и кестенява коса, но и сега лицето не му изглеждаше познато. Казваха, че била Джулиет Мао. Тя не беше първият човек, пострадал от протомолекулата, но всички преди нея бяха хвърлени в автоклава по един или друг начин. Тя бе кристалното зрънце, използвано от Ерос, за да се изгради наново, да създаде Пръстена. Така че кой би могъл да каже дали наистина не се е скитала наоколо, наемайки предатели и залагайки бомби?

Проблемът, когато живееш сред чудеса, е, че те правят всичко да изглежда възможно. Чуждоземно оръжие се бе спотайвало на орбита отвъд Сатурн в продължение на милиарди години. То бе изяло хиляди хора, бе заимствало механизмите на техните тела за свои неясни цели. Бе построило пространствен тунел към някакъв призрачен космос. Тогава защо да не е забъркано и в останалото? Ако това е възможно, всичко е възможно.

Но кой знае защо Бика не вярваше.

Той се върна в службата и провери как се развиват нещата. Земният скиф бе летял твърде бързо, опитвайки се да изпревари марсианските сили. Бавната зона го бе прехванала и сега скифът дрейфуваше към пояса с отпадъци. Най-вероятно всички мъже на борда бяха мъртви. Марсианският все още следваше курса, но Холдън щеше да достигне съоръжението преди него. Марсианците бяха по-безкомпромисните от двете сили. Шансовете обаче да разпитат Холдън, преди да дръпнат спусъка, не бяха особено големи.

Бика пое рязко дъх, когато в главата му се оформи идея. Никой не възнамеряваше да разпитва Холдън, но това не означаваше, че никой не би го направил. Той провери дали все още разполага с достъп. Ашфорд не беше блокирал кодовете му за използване на комуникационния лазер. Според правилата би трябвало да обсъди действията си и да поиска разрешение от Ашфорд или Па, но те в момента бяха твърде заети. А и ако успее, едва ли ще възразят. Тогава ще разполагат със сигурен коз, за да се пазарят.

На екрана се появи заместникът на „Росинант“.

— Какво мога да направя за вас, „Бегемот“?

— Тук Карлос Бака. Аз съм шеф на охраната. Искам да поговорим за една възможност да ви отървем от вашия проблем.

Тя повдигна вежди, но сякаш не толкова от учудване, а защото се опитваше да остане будна. Лицето ѝ издаваше интелигентност.

— В момента имам доста проблеми — отвърна жената. — За кой от тях говорим?

— На кораба ви има цивилни лица. Един от тях е под арест. Марс все още твърди, че летите на техен съд. Земята се пита дали вие не сте виновни за взривяването на един от техните кораби. Мога да приема арестанта ви и да предложа гостоприемство на останалите цивилни лица.