Вратата на Абадон

— Опитах се да те разубедя — отвърна Наоми, и нейният глас бе изкривен от миниатюрните говорители.

— Извинявай, не знаех, че си ме слушала.

— Ах — въздъхна тя. — Каква ирония.

Холдън откъсна очи от бавно нарастващата сфера, която всъщност бе неговата цел, и се завъртя да погледне към „Росинант“ зад него. Не можа да го види, докато Алекс не задейства един от маневрените двигатели и отделеният парен облак не отрази част от синкавото сияние на сферата. Според датчика на скафандъра „Роси“ бе на трийсет хиляди километра — два пъти по-голямо разстояние от това, на което можеха да са двама души на Земята — и продължаваше да се отдалечава. А той беше тук, насред пространството, с вакуумен скафандър и еднократна раница за работа в открития космос, в която имаше гориво за още пет минути полет под тяга. Беше изгорил една минута, докато ускоряваше към сферата. Изгори втора, за да забави скоростта, когато стигна тук. Оставаше му достатъчно да отлети обратно на „Роси“, когато приключи.

Оптимизъм, изразен като резерви от делта V.

Кораби от три флотилии бяха започнали да навлизат през Пръстена още преди да поеме на това пътешествие. В момента „Роси“ бе защитен от тях единствено благодарение на ограничението на скоростта в бавната зона. Той се носеше малко под тази скорост, за да държи преследвачите си на максимално разстояние. Разполагаха със сфера с диаметър милиони километри, в която да играят тази игра на криеница, без дори да посещават зоната, маркирана от порталите. Самите портали имаха поне петдесет хиляди километра пусто пространство помежду си, но самата мисъл да напуснат бавната зона и да се отправят към лишеното от звезди небе отвъд го караше да настръхне. Двамата с Наоми се съгласиха, че това ще е крайно решение.

Стига никой да не изстреля балистично оръжие, „Роси“ щеше да бъде в безопасност в тези петстотин квадрилиона квадратни километра, из които да маневрира.

Холдън се завъртя отново, като използва два четвъртсекундни струйни тласъка на раницата, и измери разстоянието до сферата. Все още му оставаха часове. Минутното ускорение, към което бе прибягнал в началото, му бе осигурило бавно пълзене от астрономическа гледна точка, а „Роси“ бе застанал в относителна неподвижност, преди да го напусне. В раницата за РОК нямаше достатъчно „сокче“, за да издържи, в случай че корабът го бе изстрелял с максимално допустимата скорост на бавната зона.

Отпред, насред лишената от звезди чернилка, го очакваше синята сфера.

Ако учените бяха прави в преценките си за това, преди колко време Феба е била пленена от Сатурн, сферата беше чакала два милиарда години, за да премине някой точно през този портал. Но в последно време странните събития, свързани с протомолекулата и Пръстена, караха Холдън да се чуди дали предположенията му относно нейното възникване не са изцяло погрешни.

„Протоген“ бе дал название на протомолекулата и бе решил, че тя е инструмент, целящ да промени дефиницията какво е да си човек. Жул-Пиер Мао я бе сметнал за оръжие. Тя убиваше хора, и следователно бе точно това. Но радиацията също убива хора, а никой не нарича рентгеновия апарат оръжие. Холдън започваше да си мисли, че те всички приличат на маймуни, играещи си с микровълнова печка. Натискаш копче, вътре блесва светлина, значи служи за осветление. Натискаш друго копче, пъхаш ръка вътре, тя изгаря, значи е оръжие. Ако се научиш да отваряш и затваряш вратичката, става за скривалище. Но никога няма да разбереш за какво всъщност е предназначена, нито пък ще схванеш теоретичните основи на които се гради. Нито една маймуна не е размразявала някога храна в микровълнова печка.