Вратата на Абадон

Ашфорд настоя да се срещнат лично и макар че Бика бе наредил на всички свободни от смяна членове на екипажа, пред които не стоят важни задачи, да останат по креслата и противоускорителните койки, той отиде до асансьора и се качи на мостика.

Там цареше приглушена какофония. По мониторите пълзяха колонки с телеметрични данни, блещукаха сигнали, трепкаше информация от сензорите, макар че всъщност не се случваше нищо. Просто всеобщото вълнение изискваше всички да се правят на сериозни и малко изплашени. Вълнение или страх. Мониторите бяха превключени на тактически дисплей, земните сили бяха маркирани в синьо, марсианските в червено, „Бегемот“ в оранжево, а артефактът в центъра на сферата в тъмнозелено. Пръстенът от отпадъци светеше в бяло. И две златисти точки: една за „Росинант“, далече напред от останалите кораби, и втора за нейния капитан. Мащабът бе толкова умален, че Бика различаваше очертанията на по-големите кораби, масивни, лишени от аеродинамична форма, каквито бяха всички строени във вакуум съоръжения. Цяла една вселена събрана в точка, по-малка от Слънцето и въпреки това невъобразимо голяма.

И в този мехур от мрак, мистерия и заплаха две точки — една синя, другата червена — се движеха равномерно към малкия златист Холдън. Скифове на космопехотинци, не по-големи от пилотско кресло, с монтиран в единия край термоядрен двигател. Бика бе шпорил с подобни лодки много отдавна, чак му се струваше, че е било в друг живот, но достатъчно бе да затвори очи, за да почувства вибрациите на ускорителите, предавани през обвивката на скафандъра. Има неща, които никога не се забравят.

— Колко време ще ти е нужно — попита Ашфорд, — за да организираш подобна експедиция?

Бика се почеса по брадичката и сви рамене.

— Колко време ще ни трябва да се върнем на Тихо?

Лицето на Ашфорд почервеня.

— Господин Бака, не давам пукната пара за чувството ви за хумор. Земята и Марс изстреляха преследвачи, готови да заловят престъпника Холдън. Ако не разполагаме със свои сили там, ще проявим слабост. Тук сме, за да се уверим, че СВП е равнопоставен на вътрешните планети, и ще го направим, каквото и да ни струва. Ясен ли съм?

— Напълно ясен, сър.

— И така, колко време ще ви е нужно?

Бика погледна към Па. Лицето ѝ оставаше безизразно. Тя знаеше не по-зле от него отговора, но не възнамеряваше да го каже. Оставяше гадната работа на землянина. Какво пък, нека е така.

— Сър, няма начин да го направим — обяви Бика. — Всеки от тези скифове е натоварен с шестима космопехотинци в пълно бойно снаряжение. Енергоброня. Предполагам, че от клас „Голиат“ за марсианците и „Рийвър“ за земните. Каквото и да е, не разполагаме с нищо от подобна категория. Войниците в тези брони са тренирани точно за такъв род операция години наред. А аз мога да разчитам само на сбирщина водопроводчици с пушки, които да натоваря на совалка.