Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Ние казахме на хората, че следващата зима няма да е толкова ужасна, но мнозина не ни повярваха. Някои дори си мислеха, че целият свят ще замръзне и всички ще загинем. Те забравиха какво е чест и достойнство и вярваха, че могат безнаказано да грабят. По улиците стана опасно да се ходи дори през деня. Бандите разбиваха къщи и убиваха хората в леглата им. Бяха ужасни времена. – Той поклати глава. – Никога няма да ги забравя.
Кралят изпрати Стражата да прогони бандите от града. Когато стана ясно, че кръвопролитията не могат да бъдат избегнати, той помоли Гилдията за помощ. Следващата зима също беше сурова и когато кралят видя, че обстановката отново се нажежава, той реши да прочисти Имардин, преди ситуацията да се влоши. Това продължава и досега.
Ротан въздъхна.
– Мнозина твърдят, че от Прочистването отдавна няма нужда. Но споменът за погромите е още пресен, а копторите станаха много по-обширни, отколкото бяха през онази ужасна зима. А и много хора се страхуват, че с отмяната на Прочистването може да настъпи поредният период на беззаконие, особено след появата на Крадците. Страхуват се, че Крадците ще използват положението, за да превземат града.
– Това е абсурдно! – възкликна Сония. Както можеше да се очаква, версията на Ротан беше доста едностранчива, но някои от причините за първото Прочистване се оказаха непознати и странни. Избухваща планина? С това не можеше да се спори. Той просто щеше да посочи невежеството й по тези въпроси. Но тя знаеше нещо, което не му беше известно.
– Крадците се родиха от Прочистването – продължи тя. – Нима смятате, че всички хора, които сте прогонили от града, са обирджии и бандити? Заедно с тях сте изхвърлили и гладуващи фермери със семействата им, както и просяците, и боклукчиите, от които градът се нуждае, за да оцелее. И ето, че те се събрали заедно, за да си помагат един на друг. И оцелели, създавайки свой собствен свят и написвайки свои собствени закони. Защото се оказало, че е безсмислено да живеят по законите на краля. Той сам ги тласнал към това, вместо да им протегне ръка за помощ.
– Колкото е могъл, е помогнал.
– Не на всички и не този път. Да не мислиш, че от града се прогонват бандитите и убийците? Не, гонят се честните, невинни хора, които преживяват от онова, което изхвърлят богатите или търгуват в града, но живеят в копторите. Крадците наистина са извън закона, но Прочистването не ги лови, защото те могат да влизат и излизат от града когато си поискат.
Ротан кимна бавно със замислено изражение.
– И аз така подозирах. – Той се наведе напред. – Сония, аз също съм противник на Прочистването. И много магьосници споделят мнението ми.
– Тогава защо продължавате да го правите?
– Защото когато кралят ни заповяда нещо, ние сме длъжни да се подчиним. Обвързани сме с клетва.
Сония отново изсумтя.
– Значи можете да обвините краля за всичко, което правите.
– Ние сме поданици на краля – напомни й той. – Гилдията трябва да му се подчинява повече от всички други, за да не започнат хората да си мислят, че кроим планове за завземане на властта. – Той се облегна назад. – Ако наистина сме безмилостните убийци, за които ни смяташ, защо не сме го направили досега, Сония? Защо магьосниците не са завзели Киралия?
Сония повдигна рамене.
– Не знам, но за обитателите няма да има никакво значение. Кога сте направили нещо добро за нас?
Ротан присви очи.
– Направили сме много, но ти просто не го забелязваш.
– Какво, например?
– Ами например не позволяваме на пристанището да се затлачи с тиня. Без нас в Имардин няма да могат да идват кораби и търговията ще се премести на друго място.
– И по какъв начин помага това на обитателите?
– Дава работа на имардинците от всички класи. На корабите плават търговци, които купуват от нас дървен материал, храна и други стоки. Пристанищните работници ги опаковат и ги натоварват. Занаятчиите ги произвеждат. – Той я погледна и поклати глава. – Може би нашата работа е твърде отдалечена от собствения ти живот, за да я оцениш. Ако говорим за непосредствената помощ, то забрави ли нашите Лечители? Те работят усилено за...
– Лечителите? – Сония завъртя очи. – Кой има излишни пари, за да ги дава на Лечителите? Те струват десет пъти повече, отколкото един добър крадец изкарва за цял живот!