Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Ако предположим, че ти не си от онези, които с радост биха ги присвоили за себе си, кажи ми какво би направила, ако ти дам сто златни монети?
– Ще нахраня хората – каза му тя.
– Сто златни монети ще стигнат да храниш няколко човека в продължение на много седмици или да нахраниш много народ за няколко дни. А след това хората отново ще си бъдат все така бедни, като преди.
Сония отвори уста, но бързо я затвори. Нямаше какво да му отговори. Той беше прав. Но същевременно не беше. Не беше редно човек дори да не се опита да помогне.
Тя въздъхна, наведе поглед и се намръщи при вида на глупавите дрехи, които беше облякла. И макар прекрасно да разбираше, че сменяйки темата просто ще покаже на противника си, че е изгубила спора, девойката посочи раздразнено халата.
– Къде са ми дрехите?
Той загледа разсеяно ръцете си.
– Няма ги. Ще ти дам нови.
– Искам си моите – каза му тя.
– Накарах да ги изгорят.
Сония го погледна недоверчиво. Наметалото й, колкото и да беше мръсно и прогорено на места, си беше добро – освен това й го беше дал Сери.
На вратата се почука. Ротан се изправи.
– Сега ще трябва да те оставя, Сония – каза й той. – Ще се върна след час.
Тя го гледаше как отива до вратата и я отваря. Зад нея момичето зърна друга луксозна стая. След като вратата се затвори, тя се ослуша за превъртащия се ключ, но след като не го чу, в сърцето й трепна надежда.
Тя се вторачи изучаващо във вратата. Дали ключалката не беше вълшебна? Тя пристъпи към нея и чу приглушени гласове от другата страна.
Сега нямаше смисъл да се опитва да я отваря, но може би по-късно...
Главата му се пръскаше от болка, но той усети как нещо хладно се стича зад ухото му. Отваряйки очи, Сери видя размазано лице в мрака. Женско лице.
– Сония?
– Здравей. – Гласът беше непознат. – Време беше да се върнеш при нас.
Сери стисна здраво очи, след което отново ги отвори. Лицето се проясни. Дълги тъмни коси, необичайно красиви черти. Кожата на жената беше тъмна, но не колкото на Фарин. Познатият прав киралийски нос добавяше елегантност към издълженото лице. Сякаш Сония и Фарин изведнъж се бяха слели в един човек.
„Аз спя” – помисли си младежът.
– Не, не спиш – отвърна жената. Тя погледна към нещо над главата му. – Сигурно са го ударили доста силно. Искаш ли да поговориш с него?
– Поне мога да опитам. – Гласът беше познат. В полезрението му се появи Фарин. Изведнъж спомените нахлуха в главата на Сери и той се опита да седне. Пред очите му притъмня и главата отново го заболя. Той усети нечии ръце на рамене си и неохотно им позволи да го натиснат обратно в леглото.
– Здравей, Сери. Това е Каира.
– Тя изглежда като теб, само че е красива – промърмори Сери.
Фарин се засмя.
– Благодаря. Каира ми е сестра.
Жената се усмихна и се изгуби от погледа му. Сери чу някъде вдясно да се затваря врата. Той погледна към Фарин.
– Къде е Сония?
Крадецът се намръщи.
– Магьосниците я хванаха и я отведоха в Гилдията.
Думите му не спираха да отекват в главата на Сери. Той усети ужасна болка в гърдите си. Хванали са я! Как изобщо можа да си помисли, че ще успее да я защити? Но не. Фарин трябваше да я пази. В гърдите му пламна гняв. Сери си пое дълбоко дъх, готов да заговори...
„Не! Трябва да я намеря! Трябва да си я върна! Може би ще имам нужда от помощна на Фарин”.
Гневът изведнъж се стопи. Сери погледна намръщено крадеца.
– Какво се случи?
Фарин въздъхна.
– Неизбежното. Настигнаха ни. – Той поклати глава. – Не знам какво още бих могъл да направя, за да ги спра. Вече бях опитал всичко.
Сери кимна.
– А сега какво?
Устните на крадеца се изкривиха в безрадостна полуусмивка.
– Не ми беше по силите да изпълня моята част от договора. В същото време и Сония не можа да използва магическата си сила в мой интерес. И двамата се опитахме и се провалихме. Колкото до теб... – Усмивката на Фарин изчезна. – Бих искал да останеш с мен.
Сери погледна крадеца. Как можеше толкова лесно да се откаже от Сония?
– Свободен си да си идеш, ако искаш – додаде Фарин.
– Ами Сония?
Крадецът се намръщи.
– Тя е в Гилдията.
– Не е чак толкова трудно човек да се промъкне вътре. Вече съм го правил.
Бръчките между веждите на Фарин се задълбочиха.
– Не говори глупости. Те сигурно я пазят.
– Можем да им отвлечем вниманието.
– Нищо такова няма да правим – проблеснаха очите на Фарин. Той отстъпи назад, после отново се върна до главата на Сери. – Крадците никога не са се изправяли срещу Гилдията и никога няма да го направят. Не сме чак толкова глупави, че да си мислим, че можем да ги победим.