Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Сония напълни дробовете си с въздух и после бавно го издиша. Започна отново да изтегля силата си, да я оформя и лека-полека да я изпуска навън. Щом веднъж започна да го прави, после ставаше все по-лесно да я подчинява на волята си. Сферата започна да се свива, докато накрая от нея остана просто искрица в мрака.
– Това е, готово.
Тя отвори очи и примигна при вида на обграждащото я разрушение. В разстояние от двайсет крачки около нея всички стени бяха изчезнали и на тяхно място имаше само димящи купчини отломки. Магьосниците я гледаха предпазливо.
Макар стената зад нея да беше изчезнала, невидимата сила продължаваше да я държи на място. Когато я пуснаха, тя се олюля, краката й се разтрепериха от слабост и тя се свлече на колене. Едва успявайки да държи гърба си изправен, тя погледна намръщено възрастния магьосник.
Той се усмихна и постави ръка на рамото й.
– Вече си в безопасност, Сония. Изхаби цялата си енергия. Почини си. Скоро пак ще поговорим.
След това той я вдигна на ръце и тя потъна в тъмнина, която погълна всичките й мисли.
Пъшкайки от болка, Сери се притисна към разрушената стена. Викът на Сония още отекваше в ушите му. Младежът се хвана за главата и затвори очи.
– Сония... – прошепна той.
После въздъхна, отпусна ръце и почти веднага долови нечии стъпки. Сери се огледа и забеляза, че човекът, който му беше попречил да изтича по уличката, се е върнал и го изучава с напрегнат поглед.
Сери не му обърна никакво внимание. Той гледаше съсредоточено яркото цветно ручейче, което се забелязваше сред прахта и отломките от тухли. Младежът коленичи до него и го потърка с пръст Кръв.
Стъпките се приближиха. До кръвта се появиха чифт ботуши – ботуши със закопчалки, украсени със символите на Гилдията. Обзе го див гняв, той скочи и се хвърли напред, целейки се в лицето на мъжа.
Той с лекота хвана юмрука на Сери и с умело движение го извъртя встрани. Сери се спъна и падна, удряйки главата си в съборената стена. Пред очите му заплуваха кръгове. Дишайки тежко, той се изправи на крака и притисна длани към слепоочията си в опит да спре световъртежа. Мъжът се изсмя.
– Глупав обитател – каза той.
След това магьосникът прокара пръсти през великолепната си руса коса, завъртя се на токове и се отдалечи.
Част втора
Глава 16
Запознанства
Утрото премина в ден. Ротан усещаше как умората постепенно го завладява. Той затвори очи и призова малко лечителска магия, за да се освежи и да дойде на себе си, след което взе книгата и се опита да продължи четенето.
Но още преди да довърши страницата, той се усети, че отново гледа спящото момиче. Тя лежеше в малката спалня, на леглото, което някога принадлежеше на сина му. Останалите не одобряваха решението му да я настани в жилищните помещения на магьосниците. Макар да не споделяше притесненията им, той трябваше да я държи под око – за всеки случай.
В най-тъмните нощни часове той позволи на Ялдан да го смени на поста, за да може да си почине малко. Но вместо да заспи, остана да лежи, мислейки си за нея. Толкова много неща трябваше да й обясни! Той искаше да е подготвен за всички въпроси и обвинения, които тя със сигурност щеше да има към него. В главата му отново и отново се въртяха възможните варианти на разговора. Накрая Ротан се отказа от безплодните опити да заспи и се върна на поста си.
Сония проспа по-голямата част от деня. Изтощението от използването на магията често оказваше такова влияние върху младите. За двата месеца, последвали Прочистването, нейната тъмна коса беше пораснала малко, но кожата й бе бледа и изпъната върху изпъкващите на слабичкото й лице скули. Спомняйки си лекотата, с която я беше вдигнал, Ротан поклати глава. Времето, прекарано с Крадците, не беше укрепило здравето й. Той въздъхна и отново се върна към книгата.
След като успя да прочете още една страница, вдигна глава. В лицето му бяха вперени две черни очи. След това очите погледнаха надолу, към мантията му и момичето скочи в леглото, опитвайки се да се освободи от омотаните около краката й чаршафи. Когато успя да ги махне, тя погледна слисано към леката памучна нощница, с която беше облечена.
Ротан остави книгата на масичката и се изправи, като се стараеше да се движи колкото може по-бавно. Тя притисна гръб към отсрещната стена и проследи движенията му с широко отворени очи. Ротан се отдалечи от нея, отвори вратата на шкафа в дъното на стаята и извади един дебел домашен халат.