Гилдията на магьосниците

– Стените са отживелица. Вече нямаме врагове. Но останалите предложения са... интересни. – Той я погледна преценяващо. – Според теб какво още трябва да направим?

– Вървете в копторите и лекувайте хората.

Той се намръщи.

– Нямаме достатъчно хора.

– Малко е по-добре от никакви. Защо счупената ръка на сина на някой Дом е по-важна от счупената ръка на някой обитател?

Ротан се усмихна и в Сония веднага се зароди подозрението, че той просто се забавлява, въвличайки я в този спор. А и него какво ли го вълнуваше? Той просто се опитваше да я накара да повярва, че й съчувства. Ще трябва доста да се потруди, за да я накара да му се довери.

– Никога няма да го направите – изръмжа тя. – Само повтаряте, че бихте помогнали, ако можехте, а истината е, че ако на някой магьосник му пукаше, той щеше да е в копторите. Няма закон, който да ви спира, така че защо досега никой не е отишъл? Аз ще ви кажа защо. В копторите е смрадливо и влажно и вие предпочитате да се преструвате, че те не съществуват. Тук ви е много по-удобно. – Тя махна с ръка към стаята и скъпото й обзавеждане. – Всички знаят, че кралят ви плаща много добре. Ако наистина ви е жал за обитателите, защо не дадете част от тези пари за да им помогнете? Но не! Предпочитате да ги запазите за себе си!

Ротан прехапа устни, погледът му беше тъжен и замислен. Сония изведнъж забеляза колко е тихо в стаята. Осъзнавайки, че му е позволила да я провокира, тя заскърца със зъби от яд.

– Ако на някой от познатите ти в копторите дадат голяма сума пари – попита бавно той, – смяташ ли, че той ще ги използва, за да помогне на останалите?

– Да – отвърна тя.

Той повдигна вежда.

– И никой от тях няма да се изкуши да ги задържи за себе си?

Сония замълча. Тя познаваше някои хора, които щяха да го направят. Всъщност познаваше доста такива хора.

– Може и да има няколко – призна си тя.

– Аха – каза той. – Значи ти не искаш да вярвам, че всички обитатели са себелюбци, така ли? Тогава и ти не трябва да вярваш, че всички магьосници са егоцентрични създания. Ти можеш да ме убеждаваш, че въпреки ужасното си поведение и нарушаването на законите, повечето хора, които познаваш, са мили и почтени. В такъв случай би било безсмислено да очерняш всички магьосници заради грешките на някои от нас или заради произхода ни. Уверявам те, че повечето магьосници се опитват да бъдат достойни хора.

Сония се намръщи и отмести поглед. Магьосникът беше прав, но това въобще не й се нравеше.

– Може би – отвърна тя, – но досега не съм видяла нито един магьосник, който да помага на хората в копторите.

Ротан кимна.

– Защото знаем, че помощта ни ще бъде отхвърлена.

Сония се поколеба. Той беше прав, но обитателите щяха да отхвърлят помощта на Гилдията, само защото магьосниците им бяха дали много поводи да ги мразят.

– Но няма да откажат парите – възрази момичето.