Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Тя изсумтя. Дори да се съгласеше да сътрудничи на Гилдията, Крадците много бързо щяха да я разкрият. Никой обитател не е толкова тъп, че да мами Крадците. Дори да успееше да се защити с магия, тя нямаше как да им попречи да навредят на семейството и приятелите й. В подобни случай Крадците бяха безмилостни.
Но какъв избор щеше да има? Ами ако Гилдията заплашеше да я убие, ако откаже да им помогне? Ако заплашеха да наранят приятелите и семейството й? С нарастваща тревога Сония се зачуди дали Гилдията знае за Джона и Ранел. Тя побърза да прогони тази мисъл, уплашена, че ще се развълнува и отново ще изгуби контрола над магията. Момичето поклати глава и се извърна настрани от огледалото. На малка масичка до леглото лежеше една книга. Сония прекоси стаята и я взе.
Прелиствайки страниците й, момичето откри, че те са запълнени със ситно изписан текст. Вглеждайки се отблизо тя с изненада установи, че може да разбере повечето думи. Уроците на Серин явно имаха по-голям успех, отколкото й се беше сторило по-рано.
В текста, изглежда, се говореше за лодки. След като прочете няколко реда, Сония осъзна, че последната дума от всеки два съседни реда завършваше на един и същи звук, като при текстовете на песните които пееха уличните изпълнители по пазарите и в пивниците.
На вратата се почука тихо. Докато тя се отваряше, момичето побърза да остави книгата на мястото й. На прага застана Ротан, който носеше някакъв сгънат платнен вързоп под мишницата си.
– Можеш ли да четеш?
Тя се замисли трескаво какво да му отговори. Имаше ли някаква причина да крие умението си? Не можа да се сети за нито една, а й щеше да й бъде приятно да му докаже, че не всички обитатели са неграмотни.
– Малко – призна си тя.
Ротан затвори вратата и посочи книгата.
– Покажи ми – каза той. – Прочети ми малко на глас.
Момичето усети как в нея се промъква леко съмнение, но побърза да го отблъсне. Взе отново книгата, отвори я и започна да чете.
И веднага съжали, че се е съгласила. Под втренчения поглед на магьосника й беше трудно да се съсредоточи. Страницата, която си беше избрала, се оказа по-трудна от първата и всеки път, когато се запъваше на непозната дума, тя усещаше как бузите й пламват.
– Моряшки, а не морски.
Ядосана от прекъсването, тя затвори книгата и я хвърли на леглото. Ротан й се усмихна извинително и остави до нея вързопа.
– Как се научи да четеш? – попита я той.
– Леля ме научи.
– И наскоро се е наложило да се упражняваш.
Тя отвърна поглед.
– Винаги има какво да се чете. Знаци, табели, обяви за награда...
Той се усмихна.
– В една от стаите, където си живяла, намерихме книга за магия. Разбра ли нещо от нея?
По гърба й пробяга предупредителна тръпка. Той нямаше да й повярва, ако отречеше да е чела книгата, но ако признаеше, той щеше да продължи да й задава въпроси и тя можеше случайно да спомене и за другите книги, които беше чела. Ако магьосникът знаеше, че откраднатите от Сери книги липсват, той щеше да предположи, че тя се е промъкнала през нощта в Гилдията и щеше да я пази с удвоени усилия.
Вместо да му отговори, тя кимна с глава към вързопа на леглото.
– Какво е това?
Той я погледна изпитателно, след което сви рамене.
– Дрехи.
Сония погледна недоверчиво вързопа.
– Ще те оставя да се преоблечеш, след което ще изпратя слугата да ни донесе храна. – Той се обърна и тръгна към вратата.
След като той излезе, Сония развърза вързопа. За нейно голямо облекчение той не беше донесъл магьосническа мантия. Вместо това тя намери чифт най-обикновени панталони, долна риза и риза с висока яка – почти същите, като дрехите, които носеше в копторите, но направени от по-меки, скъпи материали.
Тя свали тежкия халат и нощницата и бързо навлече новите дрехи. Въпреки че бе добре облечена, тя чувстваше кожата си странно разголена. Когато погледна към ръцете си, тя видя, че ноктите й са подрязани и почистени. Сония ги помириса и усети мек аромат на сапун.
Тя се разтрепери от тревога и негодувание. Докато беше спала, някой я беше изкъпал. Момичето погледна към вратата. Ротан?
Не, реши тя, подобни занимания сигурно бяха оставяни на слугите. Сония прокара пръсти през косата си и установи, че тя също е измита.
Минаха още няколко минути, преди някой да почука тихо на вратата. Сония си спомни думите на магьосника, че ще изпрати слугата си, и застина в очакване. Почукването се повтори.