Гилдията на магьосниците

Във въздуха над масата се рееше светло петънце. То бавно се разшири, докато не придоби формата на сфера с големината на детска глава и бавно се издигна към тавана.

– Това е – каза й Ротан. – Ти направи светлинна сфера.

Сония се усмихна.

– Сега вече наистина започвам да се чувствам като магьосница.

Ротан я погледна в очите и в сърцето му се разля топлина. Беше просто невъзможно да устои на изкушението да я обучава в магическото изкуство, щом то доставяше такова удоволствие на момичето.

– Със скоростта, с която се учиш, когато започнат занятията в Университета, ти ще бъдеш далеч пред останалите. Поне що се отнася до магията. Но... – Той се пресегна към купчината книги до стола му и започна да ги преглежда. – Аритметическите ти умения са много назад – каза твърдо той. – Бреме е да се захванем с малко истинска работа.

Тя погледна към книгите и въздъхна.

– Ще ми се да знаех какви мъчения ме очакват, преди да реша да остана.

Ротан се засмя и плъзна към нея една книга. Замълча за миг, след което внимателно я погледна с присвити очи.

– Ти така и не отговори на въпроса ми.

Какъв въпрос?

– Кога реши да останеш?

Ръката, която се протягаше към книгата, замръзна във въздуха.

Сония го погледна и се усмихна само с устни:

– Когато осъзнах, че трябва да го направя.

– Не, така няма да стане – заплаши я с пръст той. – Не се опитвай да се измъкнеш.

Тя се облегна назад.