Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Те не са чак толкова умни. Повярвай ми, аз...
– НЕ! – прекъсна го Фарин. Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. – Не е чак толкова лесно, колкото си мислиш, Сери. Почини си. Излекувай се. Помисли добре върху това, което предлагаш. Скоро пак ще поговорим. – Той се скри от погледа му. Сери чу как вратата се отваря и затваря. Опита се да се надигне, но главата му щеше да се пръсне от болка. Той въздъхна, затвори очи и остана да лежи, дишайки тежко. Би могъл да се опита да убеди Фарин да спаси Сония, но знаеше, че няма да успее. Не. Трябваше сам да се заеме с това.
Глава 17
Решението на Сония
Сония отново огледа стаята. Макар и не голяма, тя беше обзаведена луксозно. Може би я държаха в някоя от къщите на Вътрешния град, но се съмняваше в това.
Тя се приближи до прозореца, дръпна встрани красиво декорирания параван, който го покриваше, затаи дъх и отстъпи крачка назад.
Пред нея се ширеха градините на Гилдията. Вдясно се извисяваше сградата на Университета, а вляво, зад дърветата се криеше резиденцията на Върховния повелител. Самата тя се намираше на втория етаж на сградата, където Сери беше казал, че се намират жилищните помещения на магьосниците.
Гилдията гъмжеше от магьосници. Накъдето и да погледнеше Сония, тя виждаше облечени в мантии фигури: в градината, по прозорците, по пътеката, която минаваше точно под нейния прозорец. Тя потрепери, дръпна обратно паравана и се обърна.
Връхлетя я мрачно отчаяние.
„Попаднах в капан. Няма измъкване оттук. Никога повече няма да видя Ранел, Джона и Сери. Никога!”
Очите й плувнаха в сълзи. Сония примигна и изведнъж видя отражението си в изящното огледало на стената. Забеляза зачервените си очи и презрително изкриви лице.
„Нима толкова лесно ще се предам? – попита тя отражението си. – И ще плача, като някое сополиво хлапе?! Не!”
Денем Гилдията може би беше пълна с магьосници, но тя я беше видяла през нощта и знаеше колко е лесно да се промъкне незабеляна. Ако изчакаше падането на нощта и успееше да се измъкне навън, нищо нямаше да й попречи да се прибере в копторите.
Измъкването, разбира се, нямаше да е лесно. Магьосниците сигурно щяха да я държат заключена. Пък и самият Ротан беше кади, че се е случвало магьосниците да грешат. Тя щеше да чака и да наблюдава. При първата появила се възможност тя щеше да е готова да се възползва от нея.
Очите на лицето в огледалото вече бяха сухи и изпълнени с решителност. Изпълнена с увереност, Сония се приближи до масата. Вае четката за коса и с оценяващ поглед прокара пръст по сребърна тая дръжка. В някоя заложна къща за нея щяха да й дадат достатъчно пари, за да си купи нови дрехи и храна за няколко седмици.
Интересно, дали на Ритан му е хрумвало, че затворничката му може да го окраде? Той, разбира се, не би се тревожил за това, ако беше сигурен, че тя няма да може да избяга. Докато беше затворена в Гилдията, всякакви кражби бяха абсолютно безсмислени.
Сония се огледа и за пореден път се изненада от странния вид на затвора си. Тя беше очаквала студена килия, а не удобство и лукс.
Може би те наистина възнамеряваха да я поканят да се присъедини към Гилдията.
Тя погледна отново в огледалото и се опита да си се представи в мантии. Кожата й настръхна.
„Не – помисли си тя, – никога не бих могла да сгази една от тях. Така все едно ще предам всички – приятелите ми, всички обитатели, самата себе си...“
Но тя трябваше да се научи да контролира силата си. Опасността беше реална и Ротан може би наистина възнамеряваше да я научи на някои неща – дори само за да й попречи да сравни града със земята. Но най-вероятно с това щеше да приключи всичко. Moмичето потръпна, припомняйки си разочарованията, отчаянието и ужасът от последните шест седмици. Силата й вече беше причинила достатъчно проблеми. Тя нямаше да се разстрои, ако никога повече не й се наложи да я използва.
И тогава какво щеше да се случи с нея? Щеше ли Гилдията да я върне в копторите? Едва ли.
Ротан твърдеше, че Гилдията иска да приеме Сония в редиците си. Нея? Момичето от копторите? Едва ли.
Но защо изобщо й предлагат? Дали нямаше някаква друга причина? Подкуп? Могат да й обещаят да я научат как да борави с магията, ако тя... какво? Какво може да иска от нея Гилдията?
Тя се намръщи, досещайки се за възможния отговор.
Крадците.
Ако успее да избяга, дали Фарин отново ще й предостави убежище? Да, особено ако силата й вече няма да представлява такава опасност. А щом успее да спечели доверието му, вече въобще няма да е трудно да го шпионира. Би могла да използва менталните си сили, за да изпраща на Гилдията информация за престъпните групи в града.