Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Заповядай – каза той и й го подаде. – За теб е.
Тя погледна халата така, сякаш вижда диво животно.
– Вземи го – подкани я той и пристъпи към нея. – Сигурно ти е студено.
Мръщейки се, Сония пристъпи напред и грабна халата от ръцете му. Без да сваля очи от магьосника, тя пъхна ръце в ръкавите му и го загърна плътно около тялото си, отстъпвайки отново към стената.
– Аз се казвам Ротан – каза й той.
Тя продължи да го гледа, без да каже нито дума.
– Няма да те нараним, Сония – каза й той. – Няма от какво да се страхуваш.
Момичето присви очи и изпъна устни в тясна линия.
– Не ми ли вярваш? – Той сви рамене. – На твое място и аз не бих повярвал. Получи ли писмото ни, Сония?
Тя се намръщи и го погледна презрително. Ротан прикри усмивката си.
– Ти, естествено, не му повярва, нали? Кажи ми, кое ти е най-трудно да повярваш?
Момичето скръсти ръце на гърдите си, погледна през прозореца и не отвърна нищо. Магьосникът сподави раздразнението си. Съпротивата беше нещо, което можеше да се очаква, дори под такава смешна форма, като отказът да разговаря с него.
– Сония, трябва да говориш с мен – каза спокойно той. – В теб има сила, независимо дали я искаш или не и ти трябва да се научиш да я контролираш. Ако не го направиш, тя ще те убие. Надявам се, че го разбираш.
Момичето сбърчи вежди, но продължи да гледа мълчаливо през прозореца. Ротан си позволи една въздишка.
– Каквито и да са причините да ни мразиш, ти трябва да разбереш, че е глупаво да отхвърляш помощта ни. Вчера ние просто изразходвахме натрупалата се в теб енергия. Скоро силата ти отново ще стане мощна и опасна. Помисли върху това. – Той направи пауза. – Но не твърде дълго.
След това се обърна към вратата и посегна към дръжката.
– Какво трябва да направя?
Гласът й беше тъничък и тих. Той въздъхна ликуващо, но побърза да придаде неутрално изражение на лицето си. Обърна се към нея и сърцето му се сви при вида на пълните й със страх очи.
– Трябва да се научиш да ми вярваш – каза й той.
Магьосникът – Ротан – се върна при стола си. Сърцето на Сония все още биеше ускорено, но тя започваше да се успокоява. С халата не се чувстваше толкова уязвима. Тя знаеше, че той не може да я предпази от магията, но поне покриваше онова глупаво нещо, в което я бяха облекли.
Стаята, в която се намираше, не беше особено голяма. До едната й стена стоеше висок шкаф, до другата беше долепено леглото, а по средата имаше маса. Мебелите бяха изработени от скъпо полирано дърво. Върху масата бяха наредени малки гребенчета и сребърни писмени принадлежности. Отстрани висеше огледало, а някаква картина красеше стената зад магьосника.
– Контролът е деликатна работа – каза й Ротан. – За да ти покажа, трябва да вляза в ума ти, но не бих могъл да го направя, ако се съпротивляваш.
Сония си спомни учениците, които стояха в стаята, притиснали длани към слепоочията на другарите си. Учителят им беше казал същото. Сония неволно почувства удовлетворение, че Ротан не я
лъже. Никой магьосник нямаше да може да рови из мислите й без разрешение.
След това тя се намръщи, припомняйки си присъствието, което й беше показало източника на нейната магия и как да го използва.
– Ти го направи вчера.
Той поклати глава.
– Не, аз те насочих към твоята сила и ти показах как да я използваш чрез моята. Това е нещо по-различно. За да те науча как да контролираш силата си, аз трябва да се доближа до източника ти, а за да го направя, трябва да вляза в съзнанието ти.
Сония отмести поглед. Да допусне магьосника в съзнанието си? Какво би могъл да види там? Всичко или само онова, което му позволи?
Имаше ли някакъв избор?
– Недей да мълчиш – каза й Ротан. – Питай ме за всичко, което те притеснява. Задавай ми всякакви въпроси. Колкото повече научиш за мен, толкова по-бързо ще разбереш, че съм достоен за доверието ти. Не си длъжна да харесваш цялата Гилдия, дори не е нужно да харесваш мен. Просто трябва да ме опознаеш достатъчно добре, за да повярваш, че ще те научна на всичко необходимо и няма да ти навредя.
Сония го погледна втренчено. Той беше на средна възраст или дори по-стар. Макар тъмната му коса да беше прошарена със сиво, очите му бяха ясносини и жизнени. Бръчиците около очите и устните му придаваха добродушен вид. Той й изглеждаше като мил, порядъчен човек – но тя не беше глупачка. Измамниците винаги изглеждат като честни и интересни хора. В противен случай щяха да умрат от глад. Може би Гилдията беше изпратила при нея първо магьосника, който внушава най-голямо доверие.