Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
През образувалата се дупка изскочи мъж с престилка на пекар и потъмняло от гняв лице. Щом видя магьосниците, очите му се разшириха и той се поколеба. Единият от мъжете се обърна и рязко му махна с ръка.
– Махай се оттук – излая той. – Както и всички останали, които живеят в този дом.
Пекарят отстъпи назад и после се шмугна в тъмната къща.
– Сония. – По-възрастният магьосник я гледаше напрегнато. – Слушай ме внимателно. Няма да те нараним. Ние...
Девойката почувства върху лицето си непоносима топлина. Тя се извърна и видя, че близките тухли са се нажежили до червено. По стената се стичаше струйка от някаква течност. Тя чу как един от магьосниците избъбри някакво проклятие.
– Сония – повтори старият магьосник и в тона му се промъкна суровост. – Спри да ни се противопоставяш. Ще се нараниш.
Стената зад гърба й започна да се тресе. Магьосниците протегнаха ръце. Сония изохка, когато забеляза, че земята под краката им се напука.
– Дишай по-дълбоко – нареди й магьосникът. – Опитай се да се успокоиш.
Тя затвори очи и тъжно поклати глава. Нямаше смисъл. Магията изтичаше от нея като вода от разбита стомна. Тя усети как нечия ръка докосва челото й и отвори очи.
Магьосникът отдръпна ръката си. Лицето му изглеждаше напрегнато. Той каза нещо на останалите и отново я погледна в очите.
– Аз ще ти помогна, Сония – каза магьосникът. – Мога да ти покажа как да сложиш край на това, но трябва да ми позволиш да го направя. Знам, че имаш пълното право да се страхуваш и да не ни вярваш, но ако не го направиш, ще нараниш както себе си, така и много, много други хора наоколо. Разбираш ли ме?
Тя го погледна. Да й помогне? Защо ще иска да й помага?
„Но ако е искал да ме убие – осъзна изведнъж тя, – досега да го е направил”.
Тогава лицето на магьосника започна да блещука и тя осъзна, че въздухът около нея трепери от жега. Кожата й пламна и тя едва се удържа да не извика от болка. Магьосникът и другарите му като че ли не усещаха нищо, но лицата им бяха мрачни.
Макар че част от нея се противопоставяше на идеята, тя знаеше, че ако не направи онова, което магьосниците искат от нея, ще се случи нещо лошо.
Възрастният магьосник се намръщи.
– Сония – каза упорито той, – нямам достатъчно време, за да ти обясня. Ще се опитам да ти го покажа какво да направиш, но не трябва да ми пречиш.
Магьосникът вдигна ръка и постави длан на челото й. После затвори очи.
Изведнъж Сония усети как някой е влязъл в съзнанието й. Тя веднага разбра, че името му е Ротан. За разлика от онези, които бе усетила по време на търсенето, този можеше да я види. Затворила очи, тя се съсредоточи върху присъствието му.
– Чуй ме. Ти почти напълно си изгубила контрола върху силите си.
Макар че думите не се чуваха, смисълът им беше ясен – и плашещ. Тя веднага разбра, че силата й ще я убие, ако не се научи да я контролира.
– Потърси това нещо в съзнанието си.
Нещо – безсловесна мисъл – указание какво да търси. Тя разбра, че в нея има едно място, което е едновременно познато и чуждо. Когато се съсредоточи върху него, то се разкри по-ясно. Голяма заслепяваща сфера от светлина, която плава в мрака...
– Това е твоята сила. Сега тя представлява гигантско вместилище от енергия, независимо, че ти непрекъснато черпиш от нея. Трябва да я освободиш – но по един специален, контролиран начин.
Това е магията й? Сония се протегна към нея. Сферата веднага реагира с ярък енергиен пламък. Момичето усети силна болка и някъде в далечината чу нечий вик.
– Не се опитвай да я докосваш – не и докато не ти покажа как! Сега ме наблюдавай...
Той привлече вниманието й към друго място. Тя го последна и веднага усети друга ярка сфера.
– Наблюдавай.
Тя видя как с помощта на волята си той изтегли сила от сферата, оформи я и я изпусна навън.
– Сега опитай ти.
Тя се съсредоточи върху собствената си светлина и си пожела малко от енергията да излезе навън. Магията изпълни съзнанието й. Трябваше само да си помисли какво иска от нея и готово!
– Точно така. Сега го направи пак, но този път не спирай да я изтегляш, докато не използваш всичката сила, която си натрупала.
– Всичката ли?
– Не се страхувай. Щом си успяла да натрупаш толкова много, значи си създадена да се справиш с нея и упражнението, което ти показах, ще я използва по начин, който няма да нанесе вреда никому.