Гилдията на магьосниците

Сония изсумтя.

– Като че ли това ги интересува.

Веждите му се вдигнаха.

– Разбира се, че ги интересува. Признавам, че основната причина за това не е съчувствието към семейството на момчето, а желанието да контролират Гилдията, но ние бяхме наказани заради грешката си.

– По какъв начин?

Той се усмихна криво.

– Протестни писма. Публични изказвания. Предупреждение от краля. На теб може да ти се струва малко, но в света на политиката думите са много по-опасни от камшиците или магията.

Сония поклати глава.

– Вие се занимавате с магия. И се смятате за най-добри в това. Един магьосник може да направи грешка, но не и толкова много, колкото се бяха събрали на площада.

Ротан повдигна рамене.

– Да не мислиш, че по цели дни се подготвяме за това, че някакво си момиче от копторите ще започне да хвърля по нас магически насочвани камъни? Нашите Воини са обучени на най-хитроумните маневри и военни стратегии, но нито една ситуация на Арената не може да ги подготви за нападение от собствените им граждани – хора, които са смятали за абсолютно безвредни.

Сония шумно изсумтя. Безвредни. Тя забеляза как Ротан сви устни. „Сигурно го отвращавам” – помисли си тя. За магьосниците обитателите на копторите бяха мръсни, грозни и досадни. А дали имаха представа колко мразени бяха от тях?

– Но и преди това сте вършили много ужасни дела – каза му тя. – Виждала съм хора с изгаряния, причинени им от магьосниците. А колко са били стъпкани от уплашената при Прочистването тълпа? Но повечето са умирали след това – от студ и глад в копторите. – Тя го погледна с присвити очи. – Ала според теб Гилдията няма никаква вина за това, нали?

– Да, в миналото е имало подобни инциденти – призна Ротан. – Магьосници, които са постъпвали невнимателно. Но винаги, когато е било възможно, пострадалите са получавали помощ от Лечителите и парична компенсация. Що се отнася до самото Прочистване... – Той поклати глава. – Мнозина от нас предполагат, че необходимостта от него отдавна е отпаднала. Знаеш ли каква е причината за започването му?

Сония отвори уста, за да му отвърне с някоя хаплива забележка, но се поколеба. Нямаше да й навреди да разбере какво е неговото мнение по този въпрос.

– Кажи ми.

Ротан погледна разсеяно през прозореца.

– Преди около трийсет години някъде далеч на север изригнала една планина. Небето се напълнило с пепел, която блокирала част от топлината на слънцето. Последвалата зима била толкова дълга и студена, че всъщност нямало истинско лято преди да настъпи следващата. Реколтата в цяла Киралия и Елийн измръзнала, а добитъкът измрял. Стотици, а може би хиляди стопани и техните семейства пристигнали в града, но тук нямало достатъчно работа и жилища за тях. Градът се напълнил с гладни хора. Кралят разпоредил да бъде раздадена безплатна храна и много сгради – като например хиподрума – били превърнати в убежища. Той изпратил част от селяните по домовете им с достатъчно храна, която да им стигне до следващото лято. Но така или иначе всички гладували.