![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Сякаш минаха часове, преди Джими най-сетне да затвори папката и Вивиан да си тръгне. Доли изпусна дълбока въздишка на облекчение, но после изпадна в паника. Приятелката ѝ вървеше по пътеката между масите към кухнята, леко смръщена. Доли я очакваше с такова нетърпение, обаче не по този начин, не и преди да узнае точно какво ѝ е казал Джими. Когато Вивиан наближи кухнята, Доли светкавично взе решение. Наведе се и се скри под плота, преструвайки се, че търси нещо под коледната драперия в зелено и червено, възприела поведението на човек, зает с изключително важни военни дела. Щом усети Вивиан да подминава, Доли грабна чантата си и полетя натам, където я чакаше Джими. Единствената ѝ мисъл беше да го изведе от столовата, преди Вивиан да ги види заедно.
* * *
В крайна сметка не отидоха в "Лайънс Корнър Хаус". До гарата имаше ресторант, обикновена постройка със заковани с дъски прозорци и дупка от бомба, закърпена с табела, която гласеше: "По-отворено от обикновено". Когато стигнаха до него, Доли заяви:
— Имам мехури, Джими. — И като че ли всеки момент щеше да се разплаче. — Хайде просто да се мушнем тук. Навън е адски студено, сигурна съм, че тази вечер ще завали сняг.
Слава богу, вътре беше по-топло, келнерът им намери нелошо сепаре до вратата. Доли свали униформената си шапка и я сложи върху масата до солта и пипера. Една от фибите се беше забила в главата ѝ цяла вечер и тя енергично разтърка мястото, докато събуваше проклетите обувки. Джими поспря да поговори с келнера, който ги настани, но Доли беше твърде заета да се чуди какво си е говорил той с Вивиан, за да се запита за причината. Тя извади цигара от пакета си и драсна клечката толкова силно, че я счупи. Сигурна беше, че Джими крие нещо — държеше се напрегнато още откакто тръгнаха от столовата, а сега, докато се връщаше към масата, не я гледаше в очите, а отместваше поглед.
Веднага, щом се настаниха, келнерът им донесе бутилка вино и наля чашите им догоре. Гъргоренето на течността ѝ се стори много силно, някак смущаващо, и Доли погледна зад Джими към останалата част на помещението. В ъгъла стояха трима отегчени келнери и си бъбреха, а барманът лъскаше и бездруго излъскания бар. Имаше само още една двойка, която вечеряше. Двамата си шептяха на масата, докато от грамофона на бара тихо пееше Ал Джонсън. Жената изглеждаше твърде нетърпелива, почти като Кити с новото ѝ завоевание — от ВВС или поне тя така твърдеше — плъзгаше ръка по ризата на мъжа и се кискаше на шегите му. Келнерът остави бутилката на масата и си лепна изкуствена усмивка, докато им обясняваше, че тази вечер няма да има меню а ла карт заради недостига на храна, обаче готвачът може да им сготви дневното меню.
— Добре — съгласи се Джими, почти без да го поглежда. — Благодаря ви.
Келнерът се отдалечи и Джими също си запали цигара, като се усмихна леко на Доли, преди да насочи вниманието си към нещо точно над главата ѝ.
Доли не издържаше повече, коремът ѝ се свиваше и тя на всяка йена трябваше да разбере какво е казал той на Вивиан и дали изобщо е споменал нейното име.
— Е… — поде тя.
— Е…
— Питах се…
— Има нещо…
И двамата замълчаха и дръпнаха от цигарите си. Всеки се вгледа в другия през облака от дим.
— Ти първа — усмихна се Джими, разпери ръце и я погледна право в очите по начин, който сигурно би сметнала за възбуждащ, ако не беше толкова напрегната.
Доли внимателно подбра думите:
— Видях те в столовата — тръсна тя пепелта в пепелника. — Говореше. — Изражението ѝ беше непроницаемо, но той внимателно се взираше в нея. — С Вивиан — додаде тя.
— Това ли беше Вивиан? — ококори се Джими. — Новата ти приятелка? Не разбрах, тя не си каза името. О, Дол, ако беше дошла по-рано, можеше да ни запознаеш.
Изглеждаше искрено разочарован и Доли въздъхна неуверено с облекчение. Той не знаеше името на Вивиан. Може би това означаваше, че тя също не бе узнала неговото, нито защо се е озовал в столовата тази вечер. Помъчи се въпросът ѝ да звучи нехайно:
— За какво си говорихте двамата?
— За войната — вдигна той едното си рамо и нервно дръпна от цигарата си. Знаеш… обичайните неща.