Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
После те вече се отдалечаваха, като на два пъти погледнаха назад, за да помахат на двете момичета, застанали на входа към главното фоайе. Баща й включи двигателя на стария си „Крайс-лер Нюйоркър“ и смъкна прозореца.
- Обичаме те - провикна се той толкова високо, че Лус щеше да се смути, ако не й беше толкова тъжно да ги види как си отиват.
Лус помаха в отговор.
- Благодаря - прошепна тя. За бонбоните и за бамята. За това, че прекарахте тук целия ден. За това, че взехте Пен под крилото си, без да задавате въпроси. За това, че още ме обичате, въпреки факта, че ви плаша.
Когато задните светлини на колата изчезнаха зад завоя, Пен потупа Лус по гърба.
- Мислех си да отида да видя татко. - Тя подритна земята с носа на ботуша си и свенливо вдигна очи към Лус. - Някакъв шанс да искаш да дойдеш? Ако не, разбивам, като се има предвид, че това включва още една разходка вътре... - Тя посочи с палец назад към вътрешността на гробището.
- Разбира се, че ще дойда - каза Лус.
Тръгнаха покрай гробището, като останаха високо на ръба, докато стигнаха далечния източен ъгъл, където Пен спря пред един гроб.
Беше скромен, бял и покрит с пласт жълто-кафяви борови иглички. Пен се смъкна на колене и започна да го почиства.
„СТАНФОРД ЛОКУУД- гласеше простичкият надпис върху надгробния камък, - НАЙ-ДОБРИЯТ БАЩА НА СВЕТА“.
Лус дочу трогателния глас на Пен зад надписа и почувства как в очите й избиват сълзи. Не искаше Пен да види - в края на краищата, Лус все още си имаше родители. Ако .някой би трябвало да плаче точно сега, това би трябвало да е... Пен наистина плачеше. Опитваше се да го прикрие, като подсмъркна съвсем леко и избърса няколко сълзи с разръфания край на пуловера си. Лус също се смъкна на колене и започна да й помага да почисти игличките. Обви ръце около приятелката си и я прегърна колкото можеше по-здраво.
Когато се отдръпна и благодари на Лус, Пен бръкна в джоба си и извади писмо.
- Обикновено му пиша нещо - обясни тя.
Лус искаше да даде на Пен един миг насаме с баща й, затова стана, направи крачка назад и се извърна, като се отправи надолу по склона към средата на гробището. Очите й още бяха
15. Паднали ангели малко замъглени, но и се стори, че вижда някои да седи сам на върха на монолита. Да. Момче, обгърнало коленете си с ръце. Не можеше да си представи как се е покатерил горе, но той беше там.
Изглеждаше вцепенен и самотен, сякаш беше седял там цял ден. Не видя Лус или Пен. Изглежда, не виждаше нищо. Но на Лус не й беше нужно да е достатъчно близо да види онези виолетово-сиви очи, за да разбере кой е.
През цялото това време Лус търсеше обяснения защо досието на Даниел беше толкова оскъдно, какви тайни криеше изчезналата книга на неговия прародител в библиотеката, накъде се беше зареял умът му в онзи ден, когато беше попитала за семейството му. Защо винаги се беше държал толкова противоречиво с нея.
След такъв изпълнен с емоции ден със собствените й родители, мисълта изпълни Лус с такава тъга, че почти я събори на колене. Даниел беше сам на света.
Във вторник валя цял ден. Непрогледно черни облаци се струпаха от запад и забушуваха над кампуса, като с нищо не помогнаха на Лус да проясни ума си. Пороят се лееше на неравни вълни - ситен ръмеж, после - проливен дъжд, после - градушка - преди да се обърне на полегати струи, за да започне отново съвсем отначало. На учениците дори не им позволиха да излизат навън през междучасията, и към края на часа по висша математика Лус вече полудяваше от нужда да се раздвижи.
Осъзна го, когато записките й започнаха да се отклоняват от теоремата за средните стойности и започнаха да изглеждат повече ето така:
15 септември: Първоначално показване на среден пръст от Д.
16 септември: Статуята пада: слага ръка на главата ми, за да ме предпази (случайно, просто опипом търсеше как да се измъкне): незабавното излизане наД.
17 септември: Потенциално погрешно тълкуване на кимането на Д. като предложение да присъствам на купона на Кам. Разстройващо разкритие за връзката на Д&Г (грешка ?)
Изложено по този начин, това беше началото на един доста смущаващ списък. Той просто се държеше така противоречиво. Възможно беше той да смята същото за нея - макар че, ако я притиснеха, Лус щеше да настои, че всякаква чудатост от нейна страна е била само в отговор на пълна чудатост от негова страна.