Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— След колко време ще сме в базата?
— Оттук остават още шестнайсет-седемнайсет минути — отвърна Реджис.
Нощем целият път беше осветен от големи прожектори. На Грант му се струваше, че се движат през яркозелен тунел от листа. По предното стъкло падаха едри дъждовни капки. Грант усети, че автомобилът постепенно намалява скоростта. Накрая спря.
— Защо спряхме? Не искам да спираме — каза Лекс.
Внезапно всички прожектори угаснаха. Пътят потъна в мрак.
— Хей! — извика Лекс.
— Сигурно е прекъснало захранването — обясни Ед Реджис. — След малко ще светне пак.
— Какво, по дяволите… — извика Арнолд, загледан в мониторите.
— Какво има? — запита Мълдун. — Захранването ли прекъсна?
— Да, но само по периферията. Всичко в сградата работи нормално. Ала отвън, в парка, няма ток. Светлини, телевизионни камери, всичко.
Видеоекраните, които показваха парка, бяха потъмнели.
— Ами двата автомобила?
— Спрели са някъде при поляната с тиранозаврите.
— Обади се на ремонтната група да оправят захранването — каза Мълдун.
Арнолд вдигна един от телефоните, но чу само съскане. Компютрите на Недри приказваха помежду си.
— Телефоните не работят. Оня проклет Недри. Недри! Къде е, да го вземат мътните!
Денис Недри отвори вратата с табела „ОПЛОЖДАНЕ“. След като бе прекъснало захранването в периферията, всички ключалки, които се отваряха с пластмасови карти, бяха престанали да действат. Сега вратите в сградата можеха да се отворят само с едно докосване.
Проблемите със системата за охрана в парка заемаха голяма част от списъка с дефекти, които Недри трябваше да отстрани. Той се чудеше дали на някой му минава през ум, че не са дефекти, че той нарочно е изготвил програмата по този начин. Беше си изработил класически таен вход за системата. Малцина програмисти на големи компютърни системи устояваха на изкушението да си подсигурят такава тайна вратичка. Отчасти бе проява на здрав разум. Ако някой неопитен оператор блокираше системата и се обърнеше за помощ към програмиста, той винаги намираше начин да влезе в нея и да оправи бъркотията. Отчасти беше нещо като визитна картичка: Килрой беше тук.
А отчасти представляваше един вид осигуровка за бъдещето. Недри беше намразил проекта за Юрския парк. Почти изтичаше срокът на договора му, когато „ИнДжен“ настоя за промени в системата, които изискваха много работа, но отказа да плати за тях: твърдеше, че били включени в първоначалния договор. Последваха заплахи със съд. Бяха изпратени писма до останалите клиенти на Недри, в които се намекваше, че на него не можело да се разчита. Това си беше чисто изнудване и накрая Недри беше принуден да работи извън определеното време и да внесе исканите от Хамънд промени.
Но по-късно, когато при него дойде Луис Доджсън от „Биосин“, Недри беше готов да го изслуша. И да му каже, че може да се справи с охраната в Юрския парк. Имаше достъп до всяка стая, до всяка система, до всяко кътче в парка. Защото го беше програмирал така. За всеки случай.
Влезе в лабораторията, която, както очакваше, беше празна. Целият персонал бе отишъл да вечеря. Недри отвори ципа на сака си и измъкна опаковката на крема за бръснене „Жилет“. Отвинти долната част и видя, че вътрешността й е разделена на няколко цилиндрични отвора.
Надяна чифт гумени ръкавици и отвори големия хладилник с надпис „СЪДЪРЖА ЖИЗНЕСПОСОБНИ БИОЛОГИЧНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ. ДА СЕ ПОДДЪРЖА ТЕМПЕРАТУРА МИНИМУМ –10°C“. Хладилникът беше с размерите на малък килер, по чиито стени, от пода до тавана, имаше етажерки. На повечето от тях бяха подредени реактиви и разни течности в найлонови торбички. В единия ъгъл видя малка камера с азотно охлаждане с тежка керамична врата. Недри я отвори и навън се плъзна решетка с епруветки, обвита от бели кълба азотни пари.
Ембрионите бяха подредени по видове: Стегозавър, Апатозавър, Хадрозавър, Тиранозавър. Всеки ембрион се намираше в контейнер от тънко стъкло, увит в сребърно фолио и запечатан с полиетен. Недри бързо взе по два от всеки вид и ги пъхна в опаковката от крем за бръснене. После завинти основата на металния цилиндър и завъртя горната му част. Чу се съскането на газ, който изпълни вътрешността на цилиндъра, и Недри усети как той става леденостуден в ръцете му. Доджсън беше казал, че това количество газ осигурява нужната температура в продължение на трийсет и шест часа. Повече от достатъчни, за да стигнат ембрионите в Сан Хосе.
Недри излезе от хладилника и се върна в главната лаборатория. Прибра металния цилиндър в сака и закопча ципа.