Оковите на скръбта

Усмихна се и добави:

— Без, разбира се, да забелязва, че самата тя също е в клетка.

— Знаеш ли нещо за тази клетка? — попита Уакс.

— Това е клетката, в която сме затворени всички ние, лорд Уаксилий! Този Басейн, който Хармония е създал за нас. Така съвършен, така тучен. Никой не си тръгва от него.

— Аз си тръгнах.

— За да отидеш в Дивите земи — каза Девлин пренебрежително. — Какво има отвъд тях, Уаксилий? Зад пустините? Отвъд моретата? Никого не го интересува.

— Чувал съм този въпрос и преди.

— А бил ли е готов някой да пожертва достатъчно пари, за да открие отговора?

Уакс поклати глава.

— Хората могат да задават каквито въпроси си искат — каза Девлин, — но няма ли пари, няма и отговори.

Уакс се улови, че се подсмихва — на което Девлин отговори със скромно кимване. Беше успял да му даде да разбере, че трябва да му плати, ако иска да му предостави информация, по такъв деликатен начин. Колкото и да беше странно, независимо от незабавното му — и донякъде безочливо — искане, Уакс се почувства по-удобно в компанията му, отколкото в тази на лорд Гейв.

Уакс бръкна в джоба си и извади странната монета.

— Пари — каза. — Интересуват ме парите.

Девлин взе монетата и вдигна вежда.

— Ако някой ми обясни как мога да я похарча — каза Уакс, — ще се почувствам много обогатен… И няма да бъда само аз.

Девлин преобърна монетата между пръстите си.

— Макар никога да не съм виждал монета с точно такова изображение, има подобни, които се появяват сравнително често по търговете за антики на черния пазар. Нямам представа защо. Няма причина да се пазят в тайна и не би било незаконно да бъдат продавани открито.

И той подметна монетата обратно към Уакс, който я улови, изненадан.

— Не очакваше да отговоря така откровено — каза Девлин. — Защо се случва така често хората да задават въпроси, когато всъщност не очакват отговор?

— Знаеш ли още нещо? — попита Уакс.

— Гейв купи няколко — продължи Девлин, — след което веднага спря, а онези, които купи, вече не са изложени на показ в дома му.

Уакс кимна замислено и порови из джоба си за пари, които да даде на осведомителя.

— Не тук — спря го Девлин и подбели очи. — Сто. Нареди в банката да ги прехвърлят от твоята в моята сметка.

— Доверяваш ми се да го направя?

— Лорд Уаксилий, моя работа е да знам на кого мога да се доверя.

— Считай го за уредено, тогава. При условие, че имаш още нещичко за мен.

— Какъвто и да е случаят, който прикриват — отвърна Девлин, като се извърна отново към аквариума, — поне една четвърт от благородническите среди в града са замесени в него. Отначало бях любопитен; сега съм ужасѐн. Явно има нещо общо с някакъв мащабен строителен проект на североизток оттук.

— Какъв строителен проект? — попита Уакс.