Фурията на курсора

Пленената жена потръпна и раздразнено каза.

— Убийте ме. Или се махайте.

Амара скръсти ръце на гърдите си.

— Няколко хиляди легионери вече загинаха благодарение на твоя господар. И още хиляди ще загинат в предстоящите битки. Жени, деца, възрастни и немощни хора също ще пострадат и ще загинат. Това винаги се случва по време на война.

Рук не каза нищо.

— Ти се опита да убиеш Исана Калдерон. Жената, която многократно е демонстрирала лична смелост, доброта и честност. Жената, която аз смятам за приятел. Тук е граф Калдерон, нейният брат. И разбира се, аз съм сигурна, че познаваш нейния племенник. Всички те служат на Империята.

Рук дишаше често и накъсано, без да каже нито дума.

— Ще приемеш смъртта за това, което си направила — каза Амара. — Аз никога не съм била от онези, които вярват в духове, които не могат да напуснат земята заради престъпленията си в живота. Но не бих искала да мисля, че твоята неспокойна душа ще тежи на съвестта ми.

Нямаше отговор. Амара се намръщи.

— Рук, ако сътрудничиш, ние вероятно ще успеем да спрем тази война, преди тя да ни погуби всички. Това ще спаси хиляди животи. Сигурна съм, че разбираш това.

Шпионката отново не отговори и Амара се наклони, за да я погледне в очите.

— Ако ни сътрудничиш, ако помощта ти ни даде нещо, Първият лорд може да отложи наказанието ти. Животът ти може да не е приказка, но ще живееш.

Дишането на Рук стана прекъснато, тя вдигна глава достатъчно, за да погледне Амара. Сълзите, които сдържаше досега, започнаха да се стичат по бузите й.

— Не мога да ви помогна, графиньо.

— Можеш — отговори Амара. — Длъжна си.

Рук мъчително скръцна със зъби.

— Не разбирате ли? Не мога.

— Ще го направиш — каза Амара.

Рук поклати глава в уморено отчаяние и затвори очи.

— Никога никого не съм измъчвала — тихо каза Амара. — Но теорията ми е известна. Бих предпочела всичко да се реши по мирен път. Но ти решаваш. Мога да си тръгна и да се върна с лечител. Или с нож.

Затворничката дълго време мълча. После въздъхна, облиза устни и каза:

— Ако нагреете ножа, по-лесно ще избегнете грешки. Раната се затваря при изгаряне. Можеш да причиниш много повече болка с по-малко щети, при условие че не припадна.

Амара дълго и мълчаливо гледа Рук.

— Донесете си ножа, графиньо — прошепна Рук. — Колкото по-рано започнем, толкова по-бързо всичко ще свърши.

Амара стисна устни и погледна Бърнард. Той озадачено погледна Рук и поклати глава.

— Графиньо — заговори лейди Акватайн. — Може ли да поговоря с вас?

Рук вдигна глава при звука на гласа й, напрягайки цялото си тяло.