Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но не разбирам… — смотолеви Дербишов. — Шантава история! На кого е потрябвало да прави това? Не, не разбирам.
— Защо, нямате ли врагове? — вдигна вежди Олшански. — Нито един, ама нито един враг? Извинете, не вярвам. Един човек, който се занимава с търговия с недвижими имоти, непременно има врагове. Или поне недоброжелатели. Такива са законите на икономиката.
— И все пак не ви разбирам… Да, вярно, ще се намерят хора, чиито очаквания за изгодни сделки не са се сбъднали поради моята намеса, но това е нещо нормално и се случва всеки ден. Да забъркаш такава каша заради това… Не, умът ми не го побира. Мисля, че пресилвате нещата, Константин Михайлович.
— Възможно е, възможно е. — Следователят предъвка устни, после извади от бюрото чиста бланка и започна да я попълва. — Издавам постановление за вашето задържане. Резултатите от експертизата, с които ви запознах, дават основание да ви подозирам в съпричастност към убийството на Людмила Широкова. Задържаме ви засега за три денонощия, а по-нататък ще видим.
— Ами вие… — От изненада Дербишов изгуби гласа си и беше принуден да се окашля, преди да продължи: — Вие да не полудяхте? Как така ме задържате? От къде на къде?
— Виктор Александрович, допреди малко ви обяснявах всичко подробно на ясен руски език. Щом не разбирате, ще трябва да помислите върху това самостоятелно. Ще имате достатъчно време. Да, и още нещо. Както сам казахте, вашата фирма не е бедна, така че ако след три денонощия взема решение за задържането ви под стража и прокурорът се съгласи с това решение, фирмата ви може да ходатайства пред съда за освобождаването ви под гаранция. Гаранцията ще бъде голяма, но една агенция за недвижими имоти няма да се затрудни с плащането й.
— Ще отговаряте за това беззаконие…
— Естествено — кимна Олшански, без да откъсва очи от бланката. — Имате лоша памет, Виктор Александрович. Нали ви предупредих, че имам стабилен имунитет срещу всякакви заплахи, изслушал съм твърде много през живота си. В практиката си съм имал и доста необосновани задържания — и ние сме хора и имаме право да грешим. Смея да ви уверя, че такива грешки се случват често и никой не е бил уволнен, дори не е бил мъмрен. Така че ако вашето задържане в края на краищата се окаже грешка, аз няма да пострадам. Ни най-малко. Задържането се прави именно за това — в течение на три денонощия да се проверят подозренията, които е напълно възможно да се окажат необосновани.
Олшански вдигна телефонната слушалка и извика конвой, който да придружи задържания от зданието на Московската градска прокуратура до „Петровка“.
— Костя се е развихрил — съобщи Юра Коротков през открехнатата врата на Настиния кабинет. — Задържал е Дербишов.
— Стига бе, сериозно? — От изумление Настя дори изпусна молива си.
— Да пукна, ако лъжа! — прекръсти се Коротков. — Току-що го докараха.
— Невероятно! Не е в стила на Костя. Нали знаеш, той не обича резки движения. И никога не е прибързвал с арестите.
— Е, явно този Дербишов го е изнервил — направи извода си Юра. — Ще ти кажа нещо повече: май си точи зъбите и за Стрелников. След като открихме писмата във вилата на Томчак, Костя разпитва Стрелников всеки ден, а онзи упорито повтаря, че никога преди не е виждал тези писма и не ги е крил във вилата на приятеля си.
— Че кой ще му разреши да задържа Стрелников! Дясната ръка на председателя на Комитета по висше образование! Отгоре няма да си премълчат. И изобщо — за какво ще го арестува?
— Костя ще намери за какво, щом има желание. Но си мисля, че го прави заради писмата. Те са напълно подходящ мотив за убийството. И не е изключено Стрелников да е бил съучастник на бившата си любовница Сергиенко. И двамата имат мотив, а в такава ситуация човек може да пренебрегне старите конфликти.
— Я стига! — Настя погледна недоверчиво Коротков. — Ти самият вярваш ли си, като говориш?
— Ами май не си вярвам. Така само си говоря. Хайде, Ася, аз ще тръгвам, а ти се обади на Олшански — може да ти каже нещо интересно.
Но още щом вратата зад Костя се затвори, телефонът иззвъня — обади се самият Олшански. Гласът му звучеше ядосано и уморено.
— Експертите не са открили по писмата нито един отпечатък от пръстите на Стрелников — съобщи й той.
— А от пръстите на Широкова?