Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
А нататък всичко тръгнало като по мед и масло. Иван Фьодорович лесно се превъплъщавал и спечелвал доверие, слушал и запомнял и никога не забравял и не обърквал нищо. Актьорските му способности разцъфтели и носели полза, а той бил щастлив, че може да ги прилага.
Булгаков си сътрудничил с оперативния работник, който пръв потърсил помощта му, повече от петнайсет години, докато той не се пенсионирал. След това — със съгласието на Иван Фьодорович, го предали на друг следовател, а сетне — на трети. Четвъртият му водещ следовател се оказал Селуянов, който моментално оценил и него, и способностите му. И се отнасял с грижа и любов към вече възрастния човек, който си сътрудничел със следователите на конфиденциална основа, както е прието да се казва в официалните доклади.
Този път Иван Фьодорович получи задача, която, според собствената му преценка, не беше трудна. Трябваше да се поомеша с хората, които познаваха Клавдия Никифоровна Романова, и да събере колкото се може повече информация за нея. На красивия белокос възрастен мъж, който освен това бе опитен педагог и познавач на руската поезия, не му костваше нищо да завърже разговор с когото и да било, независимо дали е някоя пенсионерка или млада майка с количка, авторитетен чичко на възраст или хлапак. Просто той умееше да намира общ език с всички.
Анатолий Леонидович Храмов беше убит в собствения си апартамент. Открила го жена му, върнала се от вилата. Съдебният лекар, който пристигнал заедно с милицията, установил, че смъртта е настъпила преди около десет-дванайсет часа, т.е. в интервала между единадесет и тринадесет часа. Причината за смъртта беше асфиксия вследствие удушаване с тънък здрав шнур.
— Хайде, умници — избоботи сърдито Гмиря, когато Настя и Зарубин пристигнаха на местопрестъплението, — размърдайте си мозъците, няма само аз да си блъскам главата. Веднага отхвърляме Дударев, защото той от десет часа сутринта седи в кабинета ми, а сетне — и в килията, където го заключих.
— А защо започвате с Дударев? — изненада се Настя. — Толкова много го мразите, че сте готов да му припишете дори всички умрели котки в града. Защо му е да убива собствения си адвокат?
— Ами заради това, човеколюбива умнице Каменская, че адвокат Храмов се отказал от делото на Дударев.
— Как така се е отказал?
— Ами ей така. Отказал се е. Това ми съобщи мадам Ермилова, с която вече си поговорих по телефона, докато вие със Зарубин претърсвахте жилището на бабичката. Господин Храмов, царство му небесно, се канел да отиде на почивка за не по-малко от два месеца и по тази причина известил Дударев и Ермилова, че няма да се заеме със защитата на Дударев. А господин Дударев, на свой ред, тази сутрин демонстрира пред всички ни, че не може да се владее, че е кибритлия и моментално налита да се бие. Замалко не утрепа бабичката Романова в кабинета ми. Затова първата и най-нормална мисъл, която може да хрумне на следовател като мен, е идеята, че Дударев е извършил това убийство. Жалко, че има алиби, което дори аз не бих могъл да оспоря. Остава само да се надявам, че нашият лекар е сбъркал и че смъртта е настъпила до девет часа сутринта. Настя, я иди да си поговориш с жената на Храмов, тя се съвзема в другата стая. Още не съм я разпитал както трябва, защото се чувства много зле.
— Добре — кимна Настя. — Ще се опитам. Само че искам да кажа за съдебния лекар…
— Какво?
— Сега е много горещо. Процесите протичат по-бързо. Затова дори и съдебният лекар да е сгрешил, по-скоро става дума за по-кратък период от този, който посочва, а не за по-дълъг. Храмов може да е умрял много по-късно от обяд, но това в никакъв случай не е станало по-рано.