Кралят на казиното

— И какъв е въпросът? — заинтересува се генералът.

— Какво е накарало Саргачов да даде записа, при положение че е могъл да извлече от него голяма полза за себе си? На гърдите му би светил орден, дори би получил генералски пагони!

— Още повече че Саргачов е в близки, почти роднински отношения с госпожа Стрелникова — добави Меркулов.

— Същия въпрос ми се щеше да задам и на Павлов, но се въздържах — отбеляза генералът.

— Защо?

— За да не го подплаша, Саша. Отдавна бях получил оня плик с информацията. Още преди заминаването на Павлов.

— И все пак коя е причината Саргачов да даде записа — повтори Турецки. — Защото за първи път и толкова продължително, повече от час, разговаря с Павлов. Те се срещнаха и на погребението на Кузмински, където е настоявала да отиде госпожа Стрелникова.

— Виждам, че не дремете — усмихна се Самсонов. — Причината ли? Може само да се предполага. Известно ли ви е, че Саргачов и госпожа Стрелникова са венчани? Да, да, те са се венчали в черквата край московското село Покровско. В паспортите им няма печат, но пред Бога те са съпруг и съпруга. И ако се вземе предвид, че вицепремиерката и Павлов са доста здраво свързани, то защо да не се постарае Саргачов поне малко да отмие мръсотията от Павлов. Очевидно той не е глупав мъж и си дава сметка, че ако Павлов се провали, то и жена му ще си има неприятности.

— Неприятности — иронично се усмихна Турецки. — А на вас, Николай Василиевич, известно ли ви е…

— Не — прекъсна го генералът. — Не ми е известно. Аз, Саша, се занимавам с моята си работа, а вие — с вашата. Така ще продължим и занапред.

Самсонов каза това с усмивка, но тонът му беше такъв, че Турецки реши повече да не се обажда.

— Ама какво става бе, Коля? Вършат се какви ли не страхотии, а ние гледаме с вързани ръце! — проговори Меркулов.

— Старееш, Костя. Дръж се, приятелю, не й се давай на старостта! Отведнъж ще те събори. Стегни се де. Тепърва ще воюваме — намигна генералът.

— Цял живот воювам, Коля. И каква полза? Колкото повече престъпници вкараш в затвора, толкова повече се роят! Откъде се вземат? И колко искат да заграбят? Грабят, грабят и все им е малко! А прибират не десетки, не стотици хиляди, а милиони! И кой ги прибира? Онези, до които не можеш да се докопаш! Понякога си мисля, че всички са полудели. Или може би лудият съм аз?

— Ти я! — ухили се Самсонов. — Заместник главният прокурор! Като си тръгнеш оттук, влизаш в която и да е търговска банка и на секундата ставаш мултимилионер! Не са ли ти предлагали?

— Не, никой нищо не ми е предлагал.

— А на тебе, Саша?