Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Какво ще стане, ако Атрика се появят преди това и ви намерят сам-сами?
Джак поклати глава.
— Няма да сме. Томас, Изабел, Клеър и Адам се връщат веднага. Ще дойдат най-напред тук, не се притеснявай. Идете да си починете. Знам, че бяхте на пост и не сте спали добре. Двамата с Клеър знаем какво е. Махнете се от Грибин за малко, а ние ще ви се обадим, ако ни потрябвате.
— Толкова изморени ли изглеждаме? — попита Сарафина.
— Да — отвърна Мира с любезна усмивка. — Идете да поспите малко.
Тео нямаше проблем с идеята да се махне от Грибин. Мястото беше ужасно. С могъщи заклинания, заложени в самата мазилка, това бе единственото място на Земята, което бе напълно обезсилващо. Никой магьосник или вещер, прекрачил прага, не можеше да достигне до силата си. Бе все едно да те съблекат и изнасилят. Дъхът на Тео секваше всеки път, когато минеше през вратата. Тук се чувстваше разголен и наранен, странно обикновен. Тънка препечена филийка. Ето как го описваше Томас. Сух, безвкусен и лесно разрушим.
Грибин беше затворът на Сборището, където държаха всички вещери и обвиняемите магьосници, преди да бъдат изслушани и осъдени. Някои бяха с доживотна присъда. За всеки могъщ магьосник това бе ефикасно наказание. Колкото бе по-силен магьосникът, толкова по-зле се чувстваше в Грибин.
Последният път, когато Стефан бе затворен тук, бе опитал да се самоубие. Но Атрика го бе освободил, и ако разберяха къде го бе отвело Сборището, Тео не се съмняваше, че ще го освободят отново. Рискът им точно сега бе да измъкнат възможно повече информация от Стефан, преди това да се случи.
Той пое ръката на Сарафина и я изведе от килията.
— Ако настоявате, няма да споря — рече, докато си тръгваха.
Тео започна да се чувства отново жив чак когато стигнаха до апартамента му. Щом влязоха, Сарафина изрита обувките си с тежка въздишка. Никой от тях не бе спал добре. Той я взе на ръце, преди да е успяла да си поеме дъх отново. Игнорирайки изненаданото й възклицание, той я занесе в спалнята и я сложи на леглото.
Тя се надигна на лакти и сви коляно. Отправяйки му съблазнителен поглед, тя промърмори:
— Залавянето на вещери възбужда ли те, Тео?
Той остави погледа му да се спусне по тесните й кожени панталони и откритата сметанова кожа на корема й, където червената блуза се бе вдигнала. Щом се отнасяше до Сарафина, той винаги бе възбуден.
— Заспивай — каза грубо той, обръщайки се. — Изтощена си. Ще остана буден и на пост.
— О, Тео… — измърка Сарафина. Звукът от разкопчаване на цип и плъзгането на кожа върху кожа достигна до ушите му. Той познаваше усещането на кожата й срещу устните, езика и ръцете му. Поемайки си дълбоко въздух за кураж, той се обърна. Тя лежеше само по изрязано потниче и чифт сини копринени бикини.
Искаше да ги свали със зъби.
Тя леко наклони глава настрани.
— Не мислиш ли, че трябва да се отпуснем малко преди да заспим? Заслужаваме да празнуваме след това, което направихме. Между другото Ани ми даде заклинание за контрацепция, когато се върнахме в Чикаго. Вече сме в пълна безопасност.
Той проследи с поглед извивката на бедрото й.
— Не ме дразни, Сарафина. Имаш нужда от сън, за да си готова за бой после. Ще има такъв; въпросът е само кога.
Тя свали потничето си и го пусна на пода заедно със сутиена си. Малките й наперени гърди завършваха с твърди, червени зърна… като малки малинки.
— Напълно ли си сигурен?
Тео постоя за момент, взирайки се в нея, след това прекоси стаята, за да се надвеси над нея. Тя се отпусна върху възглавниците с лукаво изражение на лицето. Сарафина бе жена, която знаеше, че е красива и знаеше точно как да използва красотата си за по-голям ефект. Бе част от това, което я правеше толкова опасна.
Той се наведе, приковавайки я с ръце, поставени от двете страни на тялото й. Лицевите й мускули се отпуснаха малко, когато разбра, че е спечелила битката и сега ще обере лаврите.
Тео се приведе и улови червените й устни със своите, плъзгайки се по тях и измъчвайки я бавно, по начина, по който знаеше, че я влудява. Той проникна с език в устата й и го остави да докосне нейния, докато прокарваше ръка между перфектните й бедра, за да я притисне към топлата, влажна коприна, покриваща интимните й части. Откри клитора й и го погали през плата, докато не набъбна и не стана свръхчувствителен.
Сарафина се размърда и простена под него, ръцете й искаха да се обвият около него и да го издърпат върху матрака при нея. Той улови долната й устна и бавно я придърпа между зъбите си. Тя потрепери и раздвижи бедра, търсейки по-голям контакт.