Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сарафина се приближи отзад и вдигна меча си, забивайки го в Атриката. Избълва още демонска кръв и двамата отскочиха, за да я избегнат.
Атриката нададе боен вик, който звучеше повече животински, отколкото човешки, и се обърна към Сарафина, която се бе отдръпнала назад, държейки меча си вдигнат. Създанието събра още едно кълбо магия, карайки ухото на Тео да запищи от налягането.
— Сарафина, внимавай! — извика той.
Тя едва успя да се наведе, иначе магията вероятно би я обезглавила. Претърколи се на пода, държейки здраво меча, точно както я бе учил той.
Тео замахна към дааемана и го уцели по рамото. Съществото изрева отново и запрати магия по тях. Този път Тео пое удара с рамото, от която страна държеше меча. Пареща болка затрептя през тялото му, карайки го да изпусне острието. Плътта на ръката му зееше и лъщеше зле изгорена.
Дааеманът се насочи към него, но Сарафина моментално го нападна в гръб, замахвайки колкото можеше по-силно, за да го накара да се отдръпне. Тя извика, когато капки кръв от Атриката я опръскаха и проядоха дрехите й.
Тео вдигна меча си и се насили да го хване здраво. Атриката се олюляваше леко, залитайки настрани, докато гонеше Сарафина из коридора, опитвайки се да я приклещи в ъгъла. Може би беше реакция от медните остриета, с които го пронизаха дълбоко или просто от кръвозагубата. Каквато и да беше причината, беше добре.
Сарафина се хвърли настрани, за да избегне магическия заряд и дааеманът маневрира, успявайки да я сграбчи за ръката и да я запрати в стената толкова силно, че тя изтърва меча си. Той събра сила в последен отчаян опит, очевидно възнамерявайки да я забие право в нея, докато я държи прикована.
Гняв и страх заклокочиха в Тео, горещи и горчиви. Той завъртя меча с цялата си сила, игнорирайки прорязващата агония от движението. Прицели се във врата на Атриката и уцели право в целта. Главата на демона се отдели от раменете му и тялото му падна безжизнено върху стената. Сарафина се наведе, едва избягвайки струята кръв.
Тео я улови за ръката и й помогна да мине през токсичната кръв. Подът и стените още пушеха от разплискалата се кръв. Цвета на лицето й премина от бяло като платно до болнаво зелено и той не я обвиняваше. Беше отвратителна гледка.
Щом се отдалечиха достатъчно, Тео се подпря на едно коляно, контузената му ръка трепереше от цялото движение. Сякаш някой бе обработил с горелка наранената му ръка.
— Дай да погледна. — Пръстите на Сарафина бяха нежни, докато накланяше ръката му, за да я огледа и изсвири тихо. — Зле е.
— Досетих се — процеди през стиснати зъби той. — Макар че е по-добре да е ръката ми, отколкото центърът на гърдите ми.
Сблъсък и гневен рев на Атрика отекна през отворената врата. Тео се изправи на крака, стисна меча си и се завтече натам със Сарафина плътно зад него.
Още двама Атрика лежаха обезглавени на пода в коридора, където криеха Стефан. Двама магьосници също лежаха на пода, без съмнение мъртви. Още няколко лежаха ранени, с подпрени на стената гърбове, дишайки учестено.
Гласът на Стефан отекна от една от килиите и двамата със Сарафина хукнаха натам. Вътре бяха Томас, Изабел, Клеър и Адам. Стефан стоеше заобиколен от трима Атрика. Главният вещер беше пребледнял, а раменете му бяха прегърбени. Грибин бе взел своето.
Сарафина бе казала на Тео, че според Фошо, да бъде затворен в Грибин — или най-малкото да изгуби магията си — бе единственото, което едва не го бе пречупвало изобщо. Виждайки Фошо сега, Тео го повярва.
Главният вещер прикова погледа си върху Сарафина, очите му блеснаха от омраза и лицето му застина, преди да се протегне, да докосне най-близкия Атрика и всички да се телепортират.
Изчезнаха.
Магьосниците постояха за момент в тишина. Тео чуваше единствено стоновете от коридора.
Адам изруга звучно.
— И за втори шибан път Стефан избяга от Грибин. Единственият, който някога е успявал.
Изабел захвърли меча си и той издрънча на циментовия под.
— Той не избяга. Беше телепортиран. Не му приписвай повече заслуги, отколкото заслужава, а той не заслужава никакви.
Томас се обърна към вратата, също захвърляйки меча си.
— Свърши се. Да се погрижим за ранените.
Тео не го беше чувал да звучи по-обезсърчен.
Сарафина и останалите последваха Томас навън от стаята, откривайки Джак, Мира, Мика и останалите невредими магьосници от Сборището да помагат на ранените и да се уверяват, че всички дааемани със сигурност са мъртви.