Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Добре. — Джак кимна. — Ако подозренията ни се окажат верни, един от нас ще изпрати съобщение. Това ще ви е сигнала.
Нямаше да влязат вътре без да са покрили всички бази. Имаха план.
Ани, дребничка брюнетка, се усмихна.
— Ще бъдем готови. Надявам се да сритаме няколко вещерски задника тази вечер.
Тя се обърна и влезе обратно в клуба.
— Отиваме ли? — попита Сарафина, приближавайки се към сградата.
Те влязоха и моментално бяха обгърнати от мрак. Ритъмът на транс музиката туптеше в ушите им, а клубът кипеше и пулсираше от танцуващи тела и движещи се цветни светлини.
Тео придърпа Сарафина до себе си, плътно до тялото си, за да е сигурен, че няма да се разделят в навалицата. Сарафина си спомни историята за Изабел и Еразъм Бойл в същия този клуб. Томас я изгубил от поглед само за секунда и Бойл я сграбчил и завлякъл в уличката зад сградата. Явно Тео не искаше същото да се случи и с нея и Бей.
Сарафина искаше да му каже, че може да се грижи за себе си, но това щеше да е лъжа. Всеки имаше нужда от помощ, щом си имаше работа с Атрика. Всеки един, дори и най-силният магьосник, се нуждаеше някой да му пази гърба. Радваше се, че Тео би го направил за нея, а и тя щеше да бди над него.
Макар че се наслаждаваше на допира до тялото му.
Мира се запъти към дъното на клуба и четиримата тръгнаха след нея, тъй като тя имаше най-ясна представа къде да открие вещера. Най-добрият сценарий би бил някак да успеят да разкарат Атрика и ако успеят да завлекат Стефан обратно в Грибин.
Сарафина остави ръката си да се плъзне към задния й джоб, където имаше пълна спринцовка с Кетамин, лекарство, с което да упоят Стефан, заедно с две спринцовки с трудна за приготвяне и много рядка течна мед за Атрика.
Имаше две спринцовки с мед, тъй като Бей бе по петите й; но тъй като съставките за заклинанието, което поддържаше медта в течна форма, бяха трудни за откриване, тя бе единствената въоръжена.
Ако имаха късмет, Кетаминът щеше да направи Стефан достатъчно послушен, та да го върнат в Грибин. Номерът, разбира се, бе да го инжектират преди да е изпепелил мястото.
Тео и Джак носеха медни мечове, прикрепени за гърбовете им под дългите, черни палта, които изглеждаха не на място в топлия клуб. Това бяха оръжията им за в краен случай, тъй като да извадят медни мечове насред пълен с не-магьосници клуб не бе най-добрият сценарий.
Отборът от Сборището стигна до задната част на клуба и видя Стефан на маса в дъното, с червенокоса мадама отгоре си. Наблизо стояха двама Атрика.
Значи беше вярно, Стефан си живееше безгрижно. Чувстваше се уверен в плана си. Е, може би беше време да развалят купона.
Сарафина и Джак първи приближиха Стефан. Сарафина улови свободно в ръка нишка от силата си, готова да я запрати, ако се наложи.
— Хей, Стефан — рече Сарафина с ръка на талията си. Носеше чифт тесни кожени панталони, които накараха лигите на Тео да потекат по-рано вечерта.
Стефан й се ухили.
— Здравей, Сарафина. Бей ли търсиш? Ако искаш мога да ти го извикам. — Въобще не изглеждаше изненадан да ги види.
Тео пристъпи по-близо зад нея и тя постави успокоително ръка на гърдите му. Двамата дааемани зад Стефан също пристъпиха по-близо, за да предпазят шефа си.
— Наслаждаваш се на вечер в града? — контрира го Сарафина.
Той махна към двамата едри Атрика зад себе си.
— Защо не? Не че можете да ми направите нещо тук, насред публично място. Не и след като имам такива здравеняци да ме защитават. Имам имидж да браня все пак. — Той придърпа червенокоската по-близо до себе си. Тя се усмихна превзето към Сарафина. — Има папараци навсякъде. Не можете да сторите нищо.
Не лъжеше. Фотографите се бяха наредили на бара, държейки под око Стефан. Където и да отидеше Стефан, там бяха и фотографите преследвачи. За не-магьосническия свят, Стефан бе бог сред простосмъртните. Ако кихнеше, сополът му се появяваше на първа страница.
Сарафина повдигна вежда.
— Мисли каквото си щеш. Радвам се, че се забавляваш, Стефан. Това е добре. Трябва да се възползваш от оставащото ти време.
Стефан завъртя очи.
— Да не дойде тук да говориш глупости? Трябва ли да си свалим гащите и да си ги премерим? Гарантирам, че моят е по-голям.
Червенокоската се изкиска. Глупава патка.