Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Все още трепереше от схватката с Атрика в коридора. Гледката как Тео е поразен от дааеманска магия едва не накара сърцето й да спре. Едва не бе убит.
Не можеше да си представи света без него.
Когато я приближи, тя огледа отворената му рана.
— Хайде да излезем от Грибин, за да мога да те излекувам, Тео. Не си от полза тук, докато не излекуваме ръката ти. Когато приключим с това, ще се върнем и ще помогнем на ранените.
Той кимна и заедно тръгнаха към изхода от затвора. Да пристъпи през главната порта и да почувства прилива на магията си обратно бе почти по-добро от секса. Облегнаха се на каменната стена отвън и с пълни гърди поеха свежия въздух.
— Добре, хайде — каза почти веднага тя. Нямаха време за губене.
Той се обърна към нея, подавайки й ръката си за оглед. Никога преди не се бе опитвала да лекува нещо толкова сериозно и не бе сигурна, че може да се справи.
— Няма проблем, ако не успееш да я излекуваш цялата, Сарафина. — Трябва да бе прочел израза на лицето й. — Ти си единственият огнен магьосник, който би бил най-близко до целта, единственият който изобщо би опитал.
Тя позволи на лека усмивка да трепне на устните й.
— Защитните ми умения може и да не струват, но мога да лекувам.
— Точно сега защитните ти умения ми изглеждат дяволски добри. Оу!
— Съжалявам.
Докато тя работеше, останалите помагаха на ранените и изнасяха мъртвите. Щом приключи, раната изглеждаше така, сякаш бе отнесъл доста шевове и няколко седмици лечение. Макар че бе отнело част от силата й.
Той огледа зачервената, заздравяваща рана.
— Удивително.
— По-добре ли е?
Той хвана брадичката й и наклони главата й към себе си.
— Удивително.
За момент задържаха погледите си приковани един в друг, след това се отдръпнаха. Време беше да се връщат обратно вътре.
Ух. Въобще не искаше да се връща обратно в Грибин.
Заедно се спуснаха в дълбините на затвора, а след това се заеха да помагат на останалите.
Тео понечи да се обърне, за да се отправи към противоположната страна на коридора, после се спря.
— Благодаря за помощта в коридора. Двамата добре го подредихме. — Необичайна усмивка проблесна на устните му.
Тя се усмихна.
— Продължавам да ти повтарям, че сме добър екип.
Усмивката му се стопи и той се извърна.
— Внимавай.
— О, стига си се заяждал — промърмори тя и се обърна, за да потърси някого, на когото може да помогне. Имаше изобилие от възможности.
Отправи се надолу по коридора, където Адам и Клеър помагаха на лечителите.
— Надявам се, че всичко това си заслужаваше. Стефан каза ли ти нещо, преди Атрика да дойдат за него? — Сарафина попита Клеър, коленичейки да провери пулса на тъмнокос воден магьосник. Той имаше лошо изгаряне отстрани, материята на ризата му се беше стопила върху кожата на горкия човек.
Да прави нещо такова — да проверява нечий пулс и да е подготвена да не намери такъв — би изглеждало немислимо само преди месец. По дяволите, сигурно би повърнала при гледката на такава рана или при миризмата на обгорена плът.
Все пак точно тази миризма би довяла някои доста неприятни спомени.
Но сега не чак толкова. Откриваше, че това да е магьосница, правеше живота й по-добър по много различни начини. Макар че този не беше един от тях. За щастие раненият магьосник все още беше жив. Само беше в безсъзнание. Браво на него, имайки предвид раните му.
Трябваше да изкарат тези хора извън стените на затвора, за да могат огнените магьосници да си свършат работата. Някой й връчи мокър парцал и тя се премести при следващата жертва, дребна, червенокоса земна магьосница, и избърса част от кръвта от раната на главата й.
— Да — отговори Адам вместо Клеър, — вкарай Стефан в Грибин и силата на това място ще го пречупи. Затова го направихме. Открихме нещо наистина интересно.
Сарафина спря работата си и го погледна.
— Е, ще ми кажеш ли?
Вместо това го направи Клеър. Гласът й бе напрегнат, а изражението — още по-напрегнато. Гласът й бе почти шепот.
— Някак, по някакъв начин, Стефан се е добрал до елиума. Така командва Атрика. Държи го някъде, защитен и скрит. Атрика биха направили всичко, за да вземат елиума, затова се държат като личната армия на Стефан, за да го получат.