Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Мисля, че Изабел няма да се съгласи — отвърна с усмивка Джак. Изабел бе единствената от тях, която собственоръчно — буквално — бе пробвала оборудването на Стефан.
Лицето на Стефан посърна и той отпи дълга глътка от коктейла си.
— Имате ли причина да ме преследвате? Не ми ли се наситихте в Кентъки?
Сарафина се приближи наперено до Стефан, издърпа стола му и се наведе към него. Гневът й бе пламнал заради безочливия поглед в очите му и оттренираната досада в гласа му. Телохранителите му се приближиха, но Стефан им махна с наперена усмивка на лице.
— Да спрем с игричките, става ли? — каза Сарафина. — Кажи ни какво заклинание се каниш да направиш.
Стефан се засмя.
— Каква заблуда. Да не мислиш, че наистина ще ви кажа? Да не мислиш, че ме плашиш?
Сарафина заобиколи стола на Стефан, така че да е лице в лице с него, след това стовари крака си между неговите. Привеждайки се до ухото му, тя обяви:
— Още дори не съм опитала.
— Охо! Сарафина! — измърка Стефан с дръзка усмивка. — Не подозирах, че си толкова привлечена към мен. Ако знаех, щяхме да направим едно бързо в лимузината.
— Млъквай.
Експлозия запрати през клуба вълна от всичките четири елемента, карайки посетителите да се разпищят и пръснат. Нещата се движеха по план.
Мира се беше измъкнала тихомълком още щом приближиха Стефан и се бе присъединила към Ани и останалите няколко магьосника от Сборището с другите три елемента в другата част на клуба. Заедно бяха направили диверсия. Всичките четири елемента използвани наведнъж създаваха магическа сигнатура като тази на Клеър. Знаейки колко много Атрика мразят Клеър, предположиха, че това би отвлякло вниманието на мускулната сила на Стефан. Бяха прави. Дааеманите на Стефан се телепортираха за части от секундата, за да разследват случващото се, оставяйки Стефан сам и незащитен.
Макар и не съвсем беззащитен. Трябваше да действат бързо, преди Стефан да се е усетил какво става.
В секундата, в която стана магическата експлозия и двамата Атрика се изпариха, Сарафина бе извадила спринцовката с Кетамин от джоба си и я бе забила в гърдите на Стефан. Веднага след като му инжектира лекарството, тя изтегли огън от седалището на магията си и го изстреля надолу по крака си, опасно близо до ценностите на Стефан. Той извика и се отдръпна назад, успявайки единствено да преобърне стола си и да се приземи по задник.
Джак и Тео се озоваха отгоре му на момента, вдигайки го и стоварвайки го върху плота на масата, докато всички в клуба се щураха обезумели около тях.
Тео бе омагьосал фотоапаратите на папараците, когато първоначалната магическа експлозия бе отшумяла, пречейки им да снимат. Така или иначе всички те бяха прекалено заети да бягат или да избягват магията на елементите, за да се опитат.
— О, съжалявам, Стефан, — рече Сарафина, — не възнамерявах да те карам да преживееш отново лошите моменти.
— Ти си шибана… — клепачите на Стефан се спуснаха. — Шибана… merde22, няма да ти се размине.
Джак се наведе към лицето на Стефан с дива усмивка.
— Изглежда току-що го направихме, вещере.
— Спи като бебе — рече Мира с усмивка, взирайки се в Стефан, който все още бе в безсъзнание и лежеше проснат на едно от неудобните затворнически легла в Грибин. Тео изви устни, гледайки вещера.
Заради засадата и диверсията, която бяха сътворили, магически огньове бяха пламнали навсякъде в „Черния котел“. В настаналия хаос, не-магьосници и магьосници бяха побягнали да търсят прикритие.
Тъй като Атрика бяха заети да търсят несъществуващата Клеър, Тео бе вдигнал Стефан, метнал го бе на рамо и го бе изнесъл от клуба. В суматохата бе фасулска работа.
Никой не бе сигурен как ще бъде обяснена всичката магия, но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки. Във всеки случай хората имаха навика да намират обяснение и за най-странните случки. Бяха го направили, за да обяснят смъртта на майката на Сарафина, щяха да го направят и за това.
— Ще е в безсъзнание тази нощ — каза Джак. — Двамата с Мира ще бъдем тук, когато се събуди, за да го разпитаме. Ще трябва да побързаме, след като не знаем колко ще отнеме на ордата му от Атрика да разбере какво се е случило.
— Ще изчакаме с вас — отвърна Сарафина.
Джак поклати глава.
— Няма смисъл всички да страдаме. Върнете се на сутринта и ще го разпитаме заедно.
22
merde (фр. ез.) — мамка му.