Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Ако знаех, животът ми щеше да е цветя и рози. — Мика хвърли остатъка от пържения картоф обратно в чинията, а гласът му стана сърдит. — Вместо това е в дааеманска кръв и вещерски карантии. Все още пресявам нещата. — Той прониза Томас с презрителен поглед. — Би било добре да имам по-чисто място за разследване. Киселинната кръв разяде повечето от доказателствата.
Томас хладнокръвно прехвърли поглед от Мика към Тео.
— Ще останем тук в Луисвил, докато не разберем какво става. Клеър и Мика анализират сградата и сме извикали още магьосници от Чикаго да охраняват мястото, в случай че Стефан се върне. Искам да отидеш с Мира и Джак обратно в Чикаго. Имаме причина да вярваме, че Стефан може да е там. Джак и Мира са подкреплението ти, ако Бей се появи неочаквано. — Томас направи пауза и изглежда обмисляше внимателно думите си. — Но изглежда Бей няма да дойде за Сарафина, докато планът на Стефан, какъвто и да е той, не се изпълни.
— А когато това стане, ще бъдем готови за него — изръмжа Тео.
— Когато Кае на Итрай дойде да вземе Клеър, той ни предложи да се съюзим — осмели се да вметне Мика, наблюдавайки Томас.
— Да, а аз отказах, казах, че няма причина за такъв и никога няма да има. — Томас прокара ръка по лицето си. — Ру ми каза, че се надява никога да не съжалявам за тези си думи. С толкова много Атрика на Земята…
— Сега съжаляваш за думите си — довърши Мика.
Томас въздъхна.
— Кае на Итрай явно не знае какво се случва, след като не се е свързал с нас. Няма начин да не се появи, ако вярва, че Клеър може да е в опасност.
— А няма как да се свържем с него — додаде Тео.
— Знаеш не по-зле от мен, че няма как да отворим портал от тази страна. — Томас поклати глава. — Дъскоф някак си успяват, обаче без да убием седем магьосника в сложна кървава магия, няма как да стане. И не е като да имаме телефон между измеренията.
— Значи трябва да намерим начин сами да се защитим от надвисналата опасност — каза Мика.
— Или да предприемем офанзивата — заяви Тео. — И да ги атакуваме първи.
Томас срещна погледа на Тео и се усмихна.
— Или да предприемем офанзивата. Сега и мислите ми ли четеш, Тео?
— Да, обаче първо трябва да открием Стефан — рече Мика. — Обзалагам се с всеки в стаята на пет стотачки, че пак се е покрил.
Томас се усмихна горчиво.
— Обзалагам се на пет стотачки, че Мира е чула как го прави.
24
„Черният котел“ беше елегантен малък нощен клуб в лошата част на града. Често посещаван от магьосници, той гъмжеше от пулсиращата магия на елементите. Сарафина спря на половин пряка от там, усещайки ритъма, разтърсващ сградата до основите й.
Мира също спря, олюлявайки се до близката тухлена стена по начин, от който Сарафина вече разпознаваше, че е доловила нещо във въздуха. Шепот, шум, нещо, което я водеше към Стефан. Напоследък се случваше често.
Джак я улови за лакътя и й попречи да падне.
— Чу ли нещо?
Мира кимна.
— Стефан наистина е вътре, но с него има двама Атрика. — Тя стрелна с поглед Сарафина. — Бей го няма, но това не значи, че не може да се появи.
Сарафина преглътна надигналата се студена вълна на страха от тази възможност.
— Знам. Няма проблем.
— Това не ми харесва — каза Джак. — Прекалено е лесно, мамка му. Защо Стефан не взима повече мерки, за да не го чуеш.
Тео се размърда до нея.
— Понеже е нагласено.
Мира поклати глава.
— Не мисля така. Мисля, че Стефан е самоуверен, самонадеян. Не мисля, че все още чувства нужда да прикрива разговорите си от въздушната магия.
— Самонадеян е, защото има на разположение цяла армия от Атрика. — Тео изръмжа. — След Кентъки вече всички го знаем. Вече няма нужда да е сдържан или предпазлив. Не му останаха тайни, които да пази.
— Може и да има армия от Атрика, но ние имаме армия от магьосници — отвърна Мира. — Може би Стефан ще стане прекалено самоуверен и ще успеем да се възползваме от това.
Тео само изсумтя в отговор.
За всички беше очевидно, че Стефан има преимущество. Въпреки това беше добре, че Мира може да е толкова оптимистично настроена. Имаха нужда от това.
Ани, земна магьосница, стоеше до входа.
— Останалите са в готовност.
Джак беше начело тук в Чикаго, докато Томас беше все още в Кентъки. Беше наредил на група магьосници от Сборището да влязат в сградата по-рано. Сега те се смесваха с магьосническите и не-магьоснически посетители в клуба.