Магьосническа ярост

— Разбира се, че не.

Но щеше. Рано или късно щеше да я напусне. Беше я отблъснал, защото чувстваше, че не я заслужава. Болката, която Тео трябваше да изпита през живота си — за бога, бе започнала още от раждането му — го бе оформила такъв. Твърде увреден за любов. Животът го бе направил такъв, да чувства, че е недостоен за ничия доброта, за обвързване с никого.

И, по дяволите, тя се влюбваше в него. Не вещаеше нищо добро за нея, нали?

— Аз… — Тя затвори рязко уста и преглътна с усилие. Тъмнината се затвори около тях като по-малка стая в самата стая. — Искам те, Тео — прошепна срещу устните му тя. — Трябва да те имам вътре в мен. Искам да те усетя близо до себе си, колкото мога по-близо.

Той я притисна към стената и отметна косата й настрани, пръстите му се движеха по кожата на раменете й с чувствени милувки. Ръцете му се плъзнаха по голите й гърди, галейки зърната й, когато устните и зъбите му обхванаха ушната й мида и я захапаха леко.

Тръпка мина през нея и цялата й кожа настръхна. Интимните й части набъбваха, възбудени и нетърпеливи.

— Играй си с аемона сега, защото скоро ще дойда за теб.

Гласът на Бей.

Тя застина и отвори очи, цялата й възбуда бе изчезнала от прилив на студен страх. Обърна се. Там стоеше Бей, а не Тео. Очите му светеха в червено и когато отвори уста, зъбите му бяха остри като ножове.

Сарафина изпищя.