Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео я придърпа по-близо. Щом прегръдката му се затегна, тя затвори очи, задъхвайки се от напрежение. Вече беше в безопасност, в безопасност.
След малко той я отдръпна от себе си, за да се вгледа в очите й.
— Той си играе с теб. Атрика обичат преследването, обичат да усещат страха на своята жертвата. Това ги възбужда. Докато си спеше е нахлул в съзнанието ти и е събудил твоя Аз. Като ярък сън, разбираш ли? Прониквайки в сънищата ти не може да те нарани физически, може само да те изплаши. А ако го оставиш да те изплаши, той печели.
— Но си ударих пищяла! — Тя потръпна. — И усетих ръцете му върху себе си… дъхът му.
— Може да го накара да изглежда реално, като истинската реалност. — Тео издиша бавно. — За него да те накара да се страхуваш е като увертюра към същинската игра.
Горчилка се надигна в гърлото й при тази мисъл. Тя едва преглътна.
— Да, ясно. Разбирам. Да не го оставям да види колко ме е ужасил и тогава аз печеля. Обратното… го възбужда.
— Точно така. Ела тук. — Той придърпа все още треперещото й тяло по-близо до себе си и погали косата й.
— Добре съм. Само си мислех, че си ти, а после… се оказа, че не си. — Тя се смръщи срещу дневната светлина и се отдръпна от него. — Колко дълго съм спала?
— Стефан е буден и Томас се върна. Разпитват го. Все още няма следа от Атрика. Оставих те да спиш колкото искаш, тъй като имаше нужда.
Тя повдигна вежда.
— А ти? Нямаш ли нужда от сън?
— Аз съм добре.
— Глупости. Лягай и дремни, здравеняко. Мой ред е да те пазя. — Тя го бутна назад върху леглото, но той я сграбчи за ръцете и я дръпна върху себе си. Сарафина извика от изненада и за секунда се оказа под него, а устата му беше върху нейната.
Точно когато Сарафина бе започнала да се отпуска и да се отърсва от ужаса на скорошната си среща с Бей, телефонът на Тео звънна. Той започна да го търси опипом, хвърли бърз поглед на дисплея и каза:
— Трябва да отидем в Грибин.
Грибин изглеждаше като военна зона. Не по-различна от тази, която бяха оставили в Кентъки. На Тео беше започнало да му писва от касапници.
Дъхът на Тео секна, а Сарафина спря насред крачка щом прекосиха прага на затвора, но това не ги забави повече от секунда. Пазачите не бяха на постовете си, а серията врати, водещи към сърцевината на затвора, зееха, за да може подкреплението от Сборището да влезе. Всички затворници бяха заключени и докато минаваха можеха да видят надничащите лица през малките прозорчета в металните врати.
Всички затворници се усмихваха, смееха се и удряха по стените. Знаеха точно какво става — похитителите им от Сборището биваха наритвани от дааеманите.
Какво ново?
Проправиха си път до вътрешността на затвора, където държаха Стефан. Или Атрика най-накрая бяха стигнали до извода къде магьосниците от Сборището държат безстрашния им водач, или бяха направили някакво проследяващо заклинание, за да го открият. И в двата случая сега бяха тук и насред битка с Томас и другите.
Проблемът беше едновременно елементарен и сложен: магьосниците от Сборището нямаха никакви сили тук, а Атрика имаха.
Шансовете не бяха на тяхна страна.
Звуците от битката се усилваха с приближаването им. Един Атрика блокираше отворената стоманена врата, през която трябваше да минат, за да се доберат до мястото, където се намираха Томас и останалите, изпълвайки рамката като проклет влак, навлизаш в отвора на тунел.
Спряха се с пързаляне. Тео се пресегна за меча си и го задържа между себе си и чудовището, което стоеше ръмжейки пред тях. Сарафина също държеше в ръка меча си. Без достъп до магия, Тео се чувстваше уязвим като новородено и бе сигурен, че Сарафина чувства същото. Медното острие не беше същото като магията.
Атриката канализира силата си. Тя пращеше във въздуха като искра, попадаща върху сухо дърво. Точно когато създанието я запрати по тях, двамата със Сарафина се разделиха, втурвайки се в две различни посоки. Кълбото магия мина право покрай тях, експлодирайки в една от вратите на килиите, където остави голям, черен, димящ кратер. Това беше един вещер, който вероятно вече не празнуваше.
Преди създанието да събере още сила и да я запрати по Сарафина, Тео се втурна напред и остави дълбока рана в бедрото на дааемана. Съществото изрева и се нахвърли върху Тео, който едва успя да избегне удара му, се претърколи, за да избегне досега с кръвта му. Кръвта се разля, изпускайки дим върху стената, а раната на демона се разтвори заради медта.