Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Колийн беше приятелката ми, когато бях тийнейджър.
Разбирането се изписа на лицето й.
— Тя е била ученическата ти любов и когато…
Той поклати глава.
— Не ученическата. Животът ми вкъщи бе нестабилен. Така и не завърших гимназия.
— Добре, не знаех. Но е била замесена някак, когато Дъскоф са те отвлекли, нали?
— Колийн бе първата ми любов, единствената ми любов. — Той не се задълбочи във факта, че може би се влюбваше в Сарафина. Беше прекалено скоро за това и при тези обстоятелства нямаше нужда да усложняват положението. — Помагаше ми да остана здравомислещ, когато баща ми пребиваше майка ми. — Гняв се надигна в него, когато спомените заляха ума му. Гласът му бе груб, когато проговори отново. — Накрая аз го пребих.
— Съжалявам, Тео.
— Вече всичко е минало. Майка ми си замина и повече не чух нищо за нея. Баща ми също го няма. Колийн беше единственият близък човек, на когото можех да разчитам. И за да е още по-странно, тя беше огнена магьосница. Както и да е, тя бе с мен, когато ме заловиха, така че хванаха и нея.
Тео затвори уста и потъна в мълчание, борейки се с нежеланите спомени. Гледката на Колийн под бруталните ръце на Дъскоф, завързана и оставена на Рийс, копелето, което го бе нарязало. Рийс бе направил много, много по-лоши неща с Колийн.
Тео затвори очи, сякаш така можеше да накара спомените да изчезнат.
— Не искаш да знаеш какво й причиниха. Прекарах почти двадесет години в опити да забравя. Не заслужаваше нищо от това и аз бях причината за всичко. — Той поклати глава. — Опита се да се бори с тях.
Сарафина дълго не продума.
— Звучи като адски силно момиче.
Той притисна длан към окото си, но това не накара спомена да изчезне.
— Такава беше.
— Но не си бил отговорен за отвличането или за смъртта й, Тео. Кажи ми, че го знаеш.
Той свали поглед към пода.
— Знам го. В края на краищата бе поставена в това положение заради мен, но Дъскоф бяха отговорни за всичко. Рийс. Карах ги да си платят при всеки удал ми се случай. — Той стисна зъби. — Отдавна накарах Рийс да си плати. Бавно. След това го хвърлих в Грибин. В момента е там, страда всеки ден.
— И ето ме сега мен, огнена магьосница и замесена с теб. Това обрича ли ме на смърт?
Той й се усмихна, но знаеше, че усмивката е горчива.
— Виждаш ли защо се дърпах? Нося лош късмет.
Тя се засмя.
— Да, но не съм суеверна, Тео. Вярвам, че сами предизвикваме късмета си.
Богове, той трябваше да смени темата.
— Та, разказах ти всичко за бившите си, всичките са тъжни истории. Разкажи ми за Алекс.
Тя изсумтя.
— Даже не ми липсва.
Той хвана брадичката й и наклони лицето й към своето.
— Добре. Това исках да чуя.
Някой почука на вратата. Тео отговори, като първо погледна през шпионката.
От другата страна стояха Томас и Мика.
— На рецепцията ми казаха в коя стая сте. — Томас държеше в ръка два меча, прибрани в ножниците им, и ги подаде на Тео. — Донесох тези за теб и Сарафина.
Тео се отдръпна, позволявайки на двамата мъже да влязат. Те поздравиха Сарафина и се настаниха на дивана.
— Открихте ли нещо интересно в сградата? — попита Сарафина, отпускайки се в едно от креслата и кръстосвайки крака.
Томас и Мика си размениха Погледа. Тео знаеше какво значи Погледът и не беше нищо добро. Той остави ножниците на мечовете до един от столовете и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Открихме доказателства за дааеманска магия — рече Томас. — Не беше голяма изненада, след като всички можехме да я подушим още щом влязохме в сградата.
Мика забеляза количката от румсървиса и отиде да огледа за остатъци.
— Или Стефан вари много голям казан с билков чай, или планира много силно заклинание срещу целия магьоснически свят. Залагам на второто. — Той се обърна и размаха един пържен картоф към тях. — Ще ядете ли това? Умирам от глад.
— Давай — отвърна Сарафина. — От къде знаете, че е набелязал целия магьоснически свят?
Мика взе чинията с поизстинали картофки и отговори с пълна уста.
— Всъщност е сериозно подозрение. Подсказва го комбинацията от билки, които открихме там. Между другото не всички билки бяха от Земята.
— Някакви идеи какво е заклинанието? — попита Сарафина.