![Шпионите на Собек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/8/shpionite-na-sobek-bg-download.jpg)
Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
— Имотеп каза ли ви как са се свързвали с него?
— Не, но беше постоянен посетител тук. И двамата бяхме в капана. Веднъж влезли вътре, нямаше излизане.
— А странникът, открит удушен в градината на Имотеп? — попита Амеротке.
— Имотеп не знаеше нищо. Мислеше, че това е просто още една заплаха към двама ни, за да не вземем да си признаем пред Божествената.
— И все пак вие спасихте Хатусу от убийство при покушението?
Куфу отклони поглед.
— Вярно е, нали? — промърмори Амеротке. — Вие сте знаели предварително какво ще се случи?
— Опитах се да се противопоставя — призна си Куфу. — Започнах да се чудя дали Имотеп не е член на аритите, дори дали не е самият Сгеру. Попитах го директно. Той може би ги е информирал. Те отговориха, че могат да нападат когото си искат и където си искат. Имотеп ми каза, че трябва да бъда нащрек, когато Божествената слезе на брега в Тива при завръщането от победоносната си експедиция на север. Трябваше да държа под око нубийците, които щяха да носят паланкина й.
— Невъзможно — въздъхна Амеротке. — Аритите са искали да пожертват свой човек?
— Какво ги е грижа? — възкликна Куфу. — Те искаха да ме убедят в своята мощ, и го направиха. Не мисля, че е имало значение дали Хатусу ще умре, или не. Аритите искаха да демонстрират, че могат да ударят фараона в нейната светая светих. Сутринта, в която Божествената се завърна, аз бях готов за инцидент. Вече бях предупредил Великата къща, че е необходимо да проявява заострено внимание. Веднага щом носачът на паланкина припадна, познах, че моментът е дошъл. Убиецът се хвърли напред и аз се намесих, но именно това показва колко хитри са аритите. Аз излязох спасител на Божествената, така че храмът на Нубия нямаше да се третира като гнездо на предатели. Подозирам, че господарят Валу беше на друго мнение.
— Да, беше — язвително отговори Амеротке. — И накрая вие действително бяхте изобличен.
— От кого? — вдигна рамене Куфу. — Какво значение има това сега всъщност? Аритите ще ме пожертват, така както направиха със затворника в нашия Дом на оковите. Те вече са го планирали.
Амеротке се загледа към острите копия на светлинните лъчи, пронизващи вратата на павилиона. Спомни си как двамата с Валу се връщаха от Хълма на Черепа, карайки арита със себе си…
— Но това не е възможно — промърмори си той. — Решението на Валу да докараме арита обратно тук беше абсолютно импровизирано.
— Не мога да отговоря на това. Покушението срещу вас и Валу, смъртта на арита в Дома на оковите, и двете остават загадка за мен.
— А предупрежденията, които аритите са ви пратили? Скарабеят, червените кърпи?
— Може би са ги изпратили, за да ни покажат, че не са далече и могат да ударят, когато пожелаят.
Амеротке си припомни какво бе научил от Мангустата.
— Но аритите са ви дали думата си, че няма да ви нападат, и все пак го направиха! Те убиха хора тук, в този храм. Онази нощна атака, когато се бяхме събрали на пиршеството при вас?
— И на това също не мога да отговоря. Мислех, че са престъпили думата си. Може би искаха да нагнетят още повече напрежението и да задълбочат страха…
Амеротке погледна в земята. Припомни си дните в Дома на живота, времето, което прекарваше из различните храмове на Тива, за да изучава логика и изкуство на аргументацията и конструирането на казуси. Искаше да намери най-сетне път, който да го изведе от тази задънена улица. Трябваше да събере всичко, което бе научил, да го анализира и да го оформи в логически модел, базиращ се на доказателства, модел, който да може да го отведе до истината.
— Господарю Амеротке — рече Куфу, — ще ме разобличите ли пред Божествената?
— Не — отвърна Амеротке. — Аритите това и чакат, със сигурност ще им хареса, ако го направя. Арестът ви ще провокира само още повече хаос, смут и вълнения. Поне за момента няма да го направя. Ключът към всичко това е Имотеп. Изобщо говорил ли ви е той някога за домочадието си? Някой, който да го е заплашвал?
Куфу поклати глава.
— А оплаквал ли се е изобщо някога или споменавал ли е някакви подозрения спрямо някого от тях?