Шпионите на Собек [bg]

— А Шуфой? — попита Амеротке. — Той тук ли е?

— Не се е върнал още, господарю.

Амеротке се облече бързо и се заметна с един плътен плащ. Без да се бавят, излязоха от храма. Утринният мраз все още хапеше силно, мракът избледняваше, докато небето се обагряше в алено от огнените езици на първите слънчеви лъчи. Тръгнаха в бърз, задъхан поход, оградени от въоръжени войници, носещи факли. Амеротке чу оплаквания и жалейни стенания, когато влязоха в Дома на гората, ниско, приглушено, ужасяващо напяване, чиито пронизващи трели го подготвиха за кървавата сцена на убийството на голямата тераса на покрива на имението. Тя се използваше за пиршества и вечерно хранене и подът й беше специално измазан, а цялото покривно пространство беше обградено от отвесно подредени ярко оцветени дървени летви, заострени на върха и захванати отвътре от две тънки хоризонтални греди. Амеротке стигна до последното стъпало и застина от ужас!

Бяха запалили лампи и факли, които осветяваха кошмарната сцена. Три трупа лежаха проснати върху изцапани с вино масички и разхвърляни възглавници. Всеки един бе удушен, червените кърпи все още стояха затегнати около гърлата им, здраво като примка на ласо около врата на див звяр. Амеротке се облегна на оградата, оглеждайки страховитата сцена. Телата сигурно се бяха разтърсвали в спазми и конвулсии, бяха се мятали в предсмъртните си мъки, това си личеше от прекатурените масички, преобърнатите подноси и разлетите чаши и кани. Съдията се стресна от една птица — големите й мощни криле раздвижиха въздуха, тя се спусна върху сцената на ужасяващото убийство като някакъв пратеник от преддверията на мрака, преди да отлети с дрезгав крясък в небитието. Отдолу се разнесоха гласове и Амеротке чу как Сихера дава някакви инструкции. Погледна през рамо и видя сивокосата жена бързо да говори нещо на другите слуги.

— Не пускай никого тук! — прошепна той на Асурал.

Разходи се по терасата, оглеждайки се. Три трупа. Пармен, Неферен и Рахмел, всички жестоко удушени; лицата им бяха посинели и разкривени, очите — изпъкнали, сякаш изхвръкнали от орбитите, устните — леко отворени, със засъхнала пяна в ъгълчетата. Амеротке докосна всеки един с пръсти. Плътта беше студена — ефектът на силния утринен мраз. По лицата, ръцете и дрехите им имаше засъхнали петна от гъсто червено вино. Всеки лежеше свлечен в различна поза. Неферен беше с лице към Къщата на тишината, Пармен се бе проснал върху възглавниците между масичките, подредени в П-образна форма за пиршеството. Рахмел беше най-близо, сякаш се бе обърнал, за да слезе надолу по стълбите. Амеротке се движеше внимателно. Красиво гравираните водни чаши, използвани на пиршеството, бяха прекатурени върху масите и изпотрошени, а до тях се търкаляха инкрустирани със скъпоценни камъни винени бокали и чинии. Амеротке продължи обиколката си. И трите жертви бяха облечени в най-хубави одежди, с блестящи бижута и с фини перуки. Определено бяха пирували здравата. От една все още пълна догоре винена кана се разнасяше дъх на ароматно узряло грозде от най-добрите лозя край Тива; В чиниите и подносите имаше остатъци от мелокия, приготвена с карамфил, маслини, кориандър и цели чеснови скилидки, леблебия, подправена с канела и черен пипер, и още много други вкусни блюда. Нито едно от тях не миришеше на отрова. Съдията застана в сумрака, оглеждайки цялата тази разруха. Сърцераздирателна сцена! Дело на аритите? Макар току-що да бе дошъл, вече бе обхванат от дълбоко безпокойство от нещата, които забелязваше. Какво в действителност се бе случило? Защо им е на аритите да убиват тези съвсем обикновени хора? Той обследва оградата на покривната тераса, но не откри никакво разкъсване или счупване; никакви петна или следи, които да показват, че убийците са се изкачили по отвесните стени, за да поразят жертвите си.