Шпионите на Собек [bg]

— Ни най-малко — отговори Куфу. — Той обичаше роднините си. Беше дълбоко привързан към тях и им се беше посветил изцяло.

— Чували ли сте слуховете, че Сихера, икономката му, някога е била омъжена за член на аритите?

— Всичко, което мога да ви кажа — отговори Куфу, — е, че Имотеп намрази аритите двойно повече, след като го подложиха на шантаж. Каза ми, че стига да му се отвори възможност, ще се измъкне от капана им и ще си признае пред Божествената. Господарю съдия, казах ви всичко, което знам.

Амеротке го пусна да си върви, без да му задава други въпроси. Куфу, помисли си той, беше слаб човек, жертва на собственото си малодушие и на греховете си, подлъган към конспирация, а после хванат здраво в капана й. Характерен белег на епохата, през която преминаваха, ли бе това, запита се съдията. Или бе нещо по-злокобно? И дали дребното предателство на първожреца не беше резултат не само на малодушие, шантаж и страхове, а на някакво по-дълбоко зло? Латентен страх, че аритите може да успеят? Че тяхната конспирация може да доведе до бунт в Тива и до свалянето на Хатусу? Последното не беше невъзможно. Щом войната на юг започнеше, един добре планиран бунт в Тива би могъл из основи да разклати Великата къща. В Града на скиптъра имаше хора, които, щом видеха преданите на Хатусу генерали да тръгват, веднага щяха да започнат да шушукат, че женската слабост на фараона е истинската причина за настоящите проблеми. Амеротке се усмихна мрачно. Ако кризата се задълбочеше, можеше да се стигне и до организирането на дворцов преврат. Сам той не можеше да не мисли за щетите, които една смяна на властта би могла да му причини. В крайна сметка той бе главен съдия на Хатусу. Щеше ли и той да бъде свален, поставен под домашен арест или дори пратен в изгнание? Куфу, заключи Амеротке, проявяваше хитрост в своето малодушие — беше оставил отворени вратите на избора си. Дали Бузирис и Матайа бяха посветени в неговата измама? Дали и те не подкрепяха тайно поведението му? Ако аритите бъдат унищожени, Куфу можеше да продължи да се представя като лоялен върховен жрец, който веднъж се е намесил, за да спаси Хатусу. Ако пък победяха аритите или ако предизвикаха някаква смяна на властта в Тива, той би могъл да поеме друг курс. Амеротке присви очи. Тези въпроси обаче трябваше да почакат. Имаше и друга, по-плашеща възможност. Дали Куфу не беше Сгеру, главатарят на аритите? Дали Амеротке не беше разчел погрешно знаците? Дали Куфу не бе виновен в много по-голяма измяна? Ако бе така, щеше да е по-добре първожрецът да бъде заловен и уличен в заговор с надлежни доказателства, за да бъде осъден на ужасна смърт на Хълма на Черепа.