Шпионите на Собек [bg]

— Чух какво каза — отговори бавно Амеротке, — но откъде да знам, че все още не си предател? Шпионин, пратен тук с някаква тайна нечестива цел?

— О, той говори с чисто сърце — промърмори Шурат, като си вееше с ветрилото. — Аритите го преследват. Предложиха ми злато, сребро и скъпоценности, за да им го върна.

— И?

— И аз съм човек на честта, господарю съдия. Когато дам дума, я спазвам. Моите хора хванаха този воин. Аз се възхитих на куража и на хитростта му, оттук и прякора Мангустата. Винаги ми трябват хора като него. Аритите могат да предложат каквото си искат, но няма да го получат обратно.

— И все пак ти не можеш да ни кажеш нищо повече? — попита Амеротке.

— Може би нищо, което вече да не знаете — заключи Мангустата. — Някои подозрения, някои знаци за това, накъде духа вятърът.

Шурат вдигна ръка.

— Господарю, това, което вече ви казахме, може би представлява интерес. Но ние имаме нещо друго. Всичко в Тива обаче си има цена. Аз определено имам своята. Вие имате деца, нали господарю?

— Двама синове — отговори Амеротке, — знаете добре това.

Шурат се усмихна.

— Аз също имам син, на осем години е, и дъщеря, с две години по-малка от него. Един ден, господарю съдия — леко размаха ветрилото покрай лицето си Шурат, — един ден аз ще се отправя към Далечния запад. Божествената вече гарантира, че ще получа достойно погребение, моя собствена гробница и че ще мога да отпътувам необезпокояван за моята среща с боговете.

— Интересна среща ще да е! — вметна Амеротке.

— Та за сина ми и дъщеря ми — продължи, без да се засяга Шурат. — Не искам да живеят в Некропола, до Свърталището на мрака през остатъка от своя живот. Трябва да следват свой път. Искам вашата клетва, господарю съдия, като говорите от името на Божествената, че моят син и моята дъщеря ще влязат в Дома на живота в храма на Изида — каза той и се подсмихна, като видя изненадата, която се изписа на лицето на Амеротке. — Синът ми трябва да бъде обучен за писар, да постъпи на царска служба, да стане като вас, господарю Амеротке.

— А дъщеря ви?

— Храмова хесета като грациозната Матайа, от която вашият приятел Шуфой е толкова омаян! Много ли искам, господарю? Не искам ли това, което и вие самият искате за вашите собствени деца? Нима това е срещу закона на правдата?

Амеротке потисна изненадата си. Ето тук, пред него седеше Шурат, един от най-големите разбойници в Тива, човек, отговорен за толкова много престъпления, и все пак и той следваше своя път, както и Амеротке, и в това двамата не се различаваха по нищо. Те просто искаха най-доброто за своите деца.

— Господарю съдия, няма да лъжа. Говоря с чисто сърце и ясен език. Изпратих тази информация до господаря Валу и поканата до вашия слуга Шуфой — вдигна рамене Шурат. — Бях изненадан, че не отговорихте, но все пак — очите му се сбръчкаха от смях — Шуфой си има други проблеми на ума, или по-скоро трябва да кажа, на сърцето? Господарю — разпери ръце той, — чакам вашия отговор. Ако желаете, можете да отидете и да се посъветвате с Божествената или с господаря Сененмут, но в крайна сметка, каквото вие обещаете, Божествената ще го гарантира. Всичко, което искам, е вратата да бъде отворена. Децата ми да влязат вътре, но не и за да бъдат използвани като заложници срещу мен. Искам да се отнасят с тях така, сякаш са деца на благородници. Те трябва да получат достойнство, да им бъде позволено да напреднат, да използват талантите си и да станат истински слуги на Великата къща.