Шпионите на Собек [bg]

Куфу мачкаше робата си, пръстите му опипваха бродирания пояс около кръста му. Той с копнеж погледна към вратата, а после отчаяно се обърна към Амеротке и го попита:

— С кого сте разговаряли?

— С един арит — отговори Амеротке. — Мъж, който нарича себе си Мангустата, успял да избяга от тази престъпна тайна секта на убийци. Освен това няма никакво значение с кого съм говорил. Аз искам истината от вас.

Куфу потри лице с ръце. Понечи да заговори, после спря.

— Е, добре — дълбоко въздъхна той. — Тук, в храма, при мен дойде пратеник от аритите, който поиска моето сътрудничество.

— Кога?

— Няколко седмици преди бунта в Нубия.

— Могли сте да предупредите Божествената.

Куфу само преглътна мъчително.

— Кой се свърза с вас? — попита го Амеротке.

Първожрецът облиза устни.

— Имотеп!

— Какво?

— Имотеп — повтори Куфу, гледайки твърдо в Амеротке. — Каза ми, че самият той е бил хванат в капана на аритите чрез заплаха и изнудване. Посетили го тайно, предупредили го, че ако не направи подобно посещение при мен, семействата и на двама ни ще загинат! Домочадието на Имотеп, Бузирис и Матайа, всички те щяха да бъдат удушени, принесени в жертва на аритската богиня.

— Но това е безсмислица — въздъхна Амеротке. — Да не би Имотеп всъщност да е бил арит? Възможно ли е той да е бил Сгеру?

— Не разбирате ли? — умолително каза Куфу. — Те не биха могли да изберат по-добър пратеник. Имотеп беше техен враг. Те са го заставили да принуди и мен. Беше инструктиран какво да говори, не само заплахи, а и шантаж и изнудване. Аритите бяха узнали за моите похождения при някои от куртизанките в града. Заплашиха, че ще ме изложат публично.

— И вие се съгласихте?

— Какво друго можех да сторя?

— Но Имотеп беше воин ветеран. Той е воювал срещу аритите. Би могъл да бъде не по-малко безжалостен от тях самите.

— Не мога да отговоря на това. Само Имотеп би могъл, а той е мъртъв. Ще ви кажа обаче следното. В онзи момент той бе уплашен точно толкова, колкото аз сега. Аритите просто искаха нашето сътрудничество. Имотеп идваше в храма. Искаше да проучи картите на източната пустиня, както и южните пътища към Първия праг. Съгласих се. Естествено — спря за миг Куфу, за да обърше обилната пот от челото си с опакото на ръката си, — те искаха повече. Казаха ми да не се намесвам. Да си гледам работата, както обикновено, но да позволя на Имотеп да идва и да си отива, когато си поиска. Имотеп ми обясни, че чертае планове на крепостта в Тимсах. Трябваше да ги донесе в храма и да ги предаде на мен — въздъхна Куфу. — Имотеп посещаваше нашия Дом на книгите, когато искаше. От време на време се срещаше с мен, за да се увери, че спазвам думата, дадена на аритите. Понякога също така ми даваше разни пакети, сложени в завързани торби с печати. Вземах ги и ги заравях под големия чинар до оградата. Един път отидох да проверя — чувалът беше изчезнал.