Шпионите на Собек [bg]

— Свързаха се и с мен — потвърди Шурат. — Но аз отказах.

— Очаквахме нещо подобно — каза Амеротке. — Продължавай.

— Ние, аритите, се срещаме само в тъмнина. Винаги носим маски. Никой никога не използва собственото си име. Вместо това се наричаме с животински имена: един ще бъде Котката, друг — Лисицата или Вълка. Срещата не е проблем, особено в казармите, далеч от шпиони и информатори. Едно нещо ни беше изяснено изрично. Има списък на тези, които са набелязани да умрат: Божествената, господарят Сененмут, господарят Валу и разбира се, вие.

— Кой друг? — овладя вълнението си Амеротке. За разлика от арита, който бе убит в Дома на оковите, този по някакъв начин бе спечелил доверието му.

Мангустата изброи още няколко имена на благородници от двора, включително и на генерал Омендап и още някои висши офицери.

— Бяха ли споменати и други имена? — попита Амеротке.

— Да — имената на онези, които в никакъв случай не би трябвало да пострадат, независимо от привидната ситуация. Двама от тях помня много добре. Единият беше онзи бивш главен разузнавач, Имотеп. Бяхме изненадани, защото знаехме, че е воювал срещу аритите в Нубия и че дори е заграбил свещената им утвар. Въпреки това обаче инструкциите бяха пределно ясни. Имотеп е изключително полезен за нашата кауза и не трябва да пострада.

Амеротке скри изумлението си.

— Сигурен ли си в това? — попита той.

— Господарю, можете да подминете това като слух, но беше заявено изрично ясно. Другото име беше на господаря Куфу. Естествено, ние бяхме заинтригувани от това. И на Имотеп, и на Куфу се гледаше като на предатели и ренегати. Подхвърлиха се някои въпроси, но ни бе отговорено да се подчиняваме на заповедите и да не питаме повече.

— При все това на Куфу беше изпратено предупреждение?

— Може и да са му пратили, но той няма за какво да се страхува от нас. Аритите не са му издавали смъртна присъда.

— А Имотеп? — попита Амеротке. — Защо него?

— Всичко, което знам, е, че не биваше да пострада.

— И все пак беше удушен. Промяна в заповедта?