Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
Асурал направи гримаса и забърза. Амеротке залости вратата след него, после приготви пособията си за писане и полира две парчета папирус. На всяко едно от тях той нарисува стъпала — метод за разрешаване на казуси, на който го бе научил един от жреците, които го обучаваха в Дома на живота.
„Аритите — промърмори си той. — Първо стъпало: аритите са тайно общество на воини убийци и това общество е сърцето на съпротивата срещу египетското управление над Нубия. Те са били почти унищожени от предишния фараон с изключение на тяхното тайно укрепление в Бекна. Второ стъпало: посветени на своята богиня хиена, аритите дават кръвен обет и удушават жертвите си с червена кърпа — гнусно жертвоприношение пред техния демон. Главатарят на това вещерско сборище е Сгеру, всемогъщ водач, издънка на кралски род, потомък на свещеното коляно на нубийските управници. Трето стъпало: дълги години аритите сякаш лежат заспали — защо? Сигурно са чакали да се появи и възмъжее нова кохорта от водачи под ръководството на един нов Сгеру. След като вече са готови, се промъкват в храма на Нубия и разбира се, се внедряват в Нубийския полк в Тива и събират последователи както апелирайки към тяхното свещено и славно минало, така и чрез убийства и принуда. Четвърто стъпало — мърмореше си Амеротке, — аритите изчакват фараонът да тръгне на поход срещу морските народи на север, и тогава вдигат знамето на бунта в Нубия. Пето стъпало — написа той, докато си говореше, а тръстиковата му писалка скърцаше по папируса. — Аритите принуждават Имотеп и Куфу да им сътрудничат. Те използват първия — Имотеп, за да им осигури детайлни планове на Тимсах, на оазиса Синджар и на пътищата на Собек на юг. Имотеп се подчинява и предава информацията на Куфу, който на свой ред я предава на аритите. Междувременно двамата — и той, и първожрецът, се държат така, сякаш тук няма никаква криза и не съществува никакъв проблем, и се надяват тяхното предателско сътрудничество и измяната им да не бъдат разкрити. Шесто стъпало: аритите се настаняват в Тимсах и го използват за засади и убийства на имперските пратеници и куриери, които пристигат в Синджар. Те планират също и да използват тази пустинна крепост като база за набези срещу ариергарда на войските на Омендап, щом той тръгне към Нубия. Намерението им е да прекъснат и комуникацията между фараона и органите на неговата власт в юга. Седмо стъпало: покушението срещу Хатусу. Единственият логичен отговор — въздъхна Амеротке — е, че аритите не са се интересували от това, дали Хатусу ще умре, или ще остане жива. След нея неизбежно ще дойде друг фараон. Те просто са искали публично, дръзко и безочливо да демонстрират своята мощ и да й покажат, че не може да има доверие на нубийския си полк. Освен това те са заплашвали тайно Куфу, но същевременно са представили първожреца като спасител на фараона и нещо дори още по-хитро — като спасител, който би могъл да знае твърде много за заговора, който е осуетил. Накрая постигат именно този резултат, който искат — всяване на хаос, смут и дълбоки подозрения. Осмо стъпало: атаката срещу Валу и мен самия. Отново, за да се създаде още по-голяма нестабилност и несигурност, а и да се премахнат двама от хората на Хатусу, които тя би използвала за разследването и осуетяването на аритския заговор. Нападението срещу нашите две имения беше напълно логично, но засадата срещу нас при завръщането ни от Хълма на Черепа? Или това беше още само една демонстрация на аритската мощ? — Амеротке поклати глава — ето на това не бе в състояние да отговори.
Девето стъпало: аритът, който уж се съгласи да ни сътрудничи. Защо му е било наредено да го направи? Да подведе Великата къща, да посее още повече лъжи и заблуди? Атаката на улицата в Тива със сигурност нямаше за цел да го освободи — Амеротке спря. В това поне беше сигурен. — И все пак как и защо аритите убиха така мистериозно този затворник малко по-късно? — той се загледа в последния написан въпрос: гатанка без отговор. — При това как биха могли да знаят, че ние ще го доведем с нас в храма на Нубия? — той си припомни събитията от онзи ден — от момента, в който затворникът се съгласи да говори, до затварянето му в килията в Дома на оковите — не по-късно от час или най-много два? Валу беше изпратил напред куриер да информира Куфу. Амеротке си спомни какво бе научил от Мангустата: че ако аритите предполагат, че ще умрат в битката, завързват свещената червена кърпа около врата си предварително, поднасяйки се по този начин в жертва на своята богиня. Дали затворникът всъщност не бе направил точно това? Но той не би могъл да се удуши сам! Щеше да загуби съзнание и нямаше да има сила да прекъсне окончателно дъха си. Така че, как точно бе умрял този човек? Амеротке почувства тръпка на вълнение. Просто едно подозрение! Дали убийството на арита не беше твърде прибързано, грешка, може би?“