Шпионите на Собек [bg]

— Сигурно са дошли по външната стълба — промърмори си той и погледна назад. — Асурал, доведи Сихера тук горе.

Икономката пристигна, загърната в тъмнокафяв плащ, с нахлупена върху дългата сива коса качулка. Пристъпи внимателно на терасата, а лицето й бе по-бледо от обичайното, но ясните й очи бяха все така хладни и зорки. Тя хвърли бърз поглед на труповете, потръпна, после се обърна към Амеротке.

— Господарю?

— Асурал — нареди Амеротке. Капитанът на стражата му дойде на терасата. — Погрижи се — посочи съдията около себе си, — срежи кърпите около гърлата им, после намери каруца. И трите тела трябва да се преместят в Дома на смъртта в храма на Нубия. Кажи на пазителя да не започва погребалните процедури, преди да му кажа. Сихера — обърна се Амеротке към жената, докато се разхождаше между остатъците от този последен смъртен пир, — трябва да ви разпитам, но не тук.

След малко се срещнаха в малка колонна зала на долния етаж. Слугите бяха запалили огън в разположената в центъра камина; всички, изплашени и неутешими, се мотаеха наоколо, вперили очи в този мълчалив съдия, дошъл да види зверското убийство на трима от тяхната черга. Амеротке се настани удобно на табуретка близо до огъня. Сихера коленичи на възглавници пред него. Тя остана спокойна, само лекото примигване на очите й или някой неволен жест, за да отмахне въображаем кичур коса от лицето й, издаваха някаква нервност. Амеротке седеше, обърнал леко глава, сякаш се прислушваше в шумовете на къщата: риданията на слугите, оплакващи загиналите, случайните викове и глъчката, долитаща отвън, докато охраната му впрягаше волове в каруцата и я приготвяше за вдигането на телата.