Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
Мангустата вдигна вежди.
— Съмнявам се. Дадат ли веднъж клетва, че ще убият някого, аритите го убиват. Ако се закълнат да не го правят, го изпълняват.
— И ти не знаеш никаква друга причина, поради която тези двамата е трябвало да бъдат предпазвани?
— Сигурно са били от голяма полза за аритите.
— Кажи ми… — замълча Амеротке, като гледаше изпитателно Мангустата. — Кажи ми за група, намерен в градината на Имотеп, с отрязаните ръце. Вчера намерих още един такъв труп, хвърлен в едно занемарено басейнче, много добре скрит. Възможно ли е тези убийства също да са дело на аритите?
— Съмнявам се — отговори Мангустата. — Ако арит даде клетва да не наранява и да не закача някого, това включва и собствеността му и всеки, който живее с него. Още повече че аритите убиват за показ, те държат на публичността. Чух за открития труп, а сега вие споменавате за още един. Защо някой арит ще се промъква в градината на Имотеп и ще убива тези мъже?!
— Каза, че Куфу също е бил под закрила, следователно и дома му, и всички живеещи в него. Но въпреки това аритите извършиха нападение в храма на Нубия. Убиха няколко служители — сред които пазителя на Дома на оковите, четеца жрец и един от стражите. Можеш ли да обясниш това?
— Не, не мога.
— А господарката Бузирис? Как се отнасят аритите към нея?
— Никога не са я споменавали.
— А Матайа?
— Не й обръщат особено внимание. Гледат на нея като на обикновена хесета, кучка, която ще бъде предадена на победните войски за удоволствие.
— Господарю — намеси се Шурат, — когато чух за смъртта на Имотеп, направих някои свои разследвания. Мангустата ми каза това, което каза и на вас. Първо, Имотеп беше вдовец, но макар и възрастен, беше все още в мъжката си сила. Знаете, че имам пръст в много работи — усмихна се той — в къщи на удоволствието, бордеи и прочее, но въпреки проучванията ми там, единственото нещо, което открих, е, че Имотеп никога не е посещавал нито едно от тези места. Всъщност от моите шпиони научих, че в живота му няма жена. И все пак Имотеп — разпери ръце Шурат — беше мъж като всички нас. Той се е нуждаел от своето удовлетворение. Така че, къде все пак е ходил? — поклати мрачно глава той. — Никъде!
— Ами жрецът Куфу?! — попита Амеротке.
— А! — усмихна се Шурат. — Господарката Бузирис може да е в разцвета си, младолика, запазена, образована, талантлива и прочее, обаче господарят Куфу все пак обича разнообразието. Известно е, че посещава определени домове на удоволствието и се забавлява там, макар това да е вярно за още толкова много хора в Тива! Те просто не правят това, което проповядват, едно говорят, друго вършат — каза той и посочи с пръст към Амеротке. — Освен вас. Вие сте верен на своята съпруга и на семейството си, за което ви се възхищавам.
— Има ли нещо друго? — прекъсна го Амеротке, като се обърна към Мангустата.
— Само слухове. Икономката на Имотеп, Сихера. В младостта си май е била омъжена за арит. Клюки, хорски приказки — сви рамене Мангустата. — Едно последно нещо. Аритът, намерен удушен в килията си. Знаете, че при битка, когато осъзнаят, че ще умрат, техните воини винаги завързват червена кърпа около врата си, за да срещнат своята богиня — той разпери ръце. — Това е всичко, което имам да кажа.
— В такъв случай — стана Амеротке и се поклони на Шурат — аз трябва да тръгвам. Има доста неща, за които трябва да се погрижа.
— Сигурен съм, че има — отговори Шурат. — Ще преминете необезпокоявани по пътя обратно до пристана. Никой няма да ви закача. И все пак предупреждавам ви да бъдете нащрек. Имате солидна охрана, нали? За всеки случай, моля ви, дръжте ги близо до себе си.
По време на пътуването обратно Амеротке разсъждаваше над това, което бе научил. Не можеше да проумее мистерията около Имотеп. Беше убит, каквото и да говореше Мангустата. Куфу обаче беше друга работа. Щом се върна в Тива, Амеротке бързо написа едно писмо, подпечата го и го даде на Шуфой, за да го занесе на Господарката на мрака, царицата на отровите в Тива. Задаваше й два прости въпроса, защото бе уверен, че тя ще може да му даде ключа към разрешението на някои от мистериите. Шуфой изглеждаше безкрайно нещастен от това, че трябва да се върне в Некропола.
— Не, не — увери го Амеротке. — Ще бъдеш в безопасност. Вземи двама от гвардейците на Асурал. Който ме преследва, няма да тръгне да гони теб. Предай на Господарката на мрака най-топлите ми поздрави. Покажи й писмото. Помоли я за писмен отговор, а после веднага ми го донеси. Е, Асурал — обърна се Амеротке към капитана на своята стража, — иди и кажи на жреца Куфу, че искам да го видя в павилиона до басейна в Градината на ароматите. Кажи му да дойде незабавно. А когато вече е при мен, стой наблизо, докато привърша. Разбра ли?