Урокът от нейната смърт [bg]

Филип затвори вратата на спалнята и в следващия момент те отново бяха воини, високи, изпълнени с достойнство и винаги безупречни, стремящи се да разберат това странно измерение.

Джано огледа стаята.

— Сестра ти тук ли е?

— Не.

Момчетата, които познаваха сестрата на Филип, а това бяха много момчета, не я наричаха „Роуз“ или „Роузи“; наричаха я „Халпърн“, което според Филип изразяваше всичко, което имаше да се каже за нея.

Джано прошепна настойчиво:

— Е?

— Какво? — Фатар напъха в устата си пълна шепа с пуканки от огромния пакет.

— Ти ли го направи? — прошепна Джано.

Очите му бяха зачервени и като че ли имаше ивица от засъхнал сопол под носа му. Фатар се почуди дали приятелят му не е плакал (Фатар предполагаше, че той самият е единственият от своите връстници, който все още плаче).

Джано повтори:

— Момичето при езерото. Някоя си Емили. Ти ли направи това?

Той изяде още една шепа.

— Не.

Джано промълви:

— Не ти вярвам.

— Не съм го направил, братле.

— Искал си да я чукаш, затова си я убил.

— Не. — С дебел пръст Фатар измъкна люспа измежду зъбите си.

— Съвсем съм се шашнал. Ами сега?

— Хапни си малко пуканки.

— Май си го направил, старче. Тя също е мъртва и ти май…

— Е, и какво? Нали видя как „хононите“ пометоха „валаните“. Те просто се появиха с лазерите и напълно ги пометоха. Жените и децата, всички до един.

— Това е само филм.

Фатар упорито повтори:

— Не съм я убил.

— Намери ли ножа?

— Щях да го намеря, ако не бях сам.

— Не успях да дойда. Нали ти казах. Може и да не си го загубил.

— Загубил съм го.

Джано рече:

— Старче, трябва да се отървем от всичко.

— Обясних ти, сложил съм разрушител в архива. Страхотен е. Ела да видиш. — Фатар се приближи до заключен метален картотечен шкаф. Той го отключи и отвори едно чекмедже. Вътре имаше купчина карти, чертежи и папки. Върху тях се мъдреше реотан от нагревател. — Виж, това е прекъсвач, взех го от „Популярна техника“. Страхотно е. Ако отвориш шкафа, без да изключиш устройството… — Той посочи вътре в шкафа две дървени тресчици, притиснати една към друга с омотан около тях кабел, подобно на голяма щипка за пране. — … Някой отваря чекмеджето и веригата се затваря. Макарата се нажежава за секунди и изгаря всичко.

— Отлична работа — каза възхитено Джано. — Ами ако запали цялата къща?