Урокът от нейната смърт [bg]

— Знам, че ти не искаш — отвърна загадъчно Рибън и се върна в своя кабинет.

Сега, в стая 121, Корд погледна часовника си. Четири часа следобед. Той се отправи навън към кафе-сладкарницата и си купи айскафе. Изпи го на три глътки. Много му се искаше да се прибере вкъщи. Едва не тръгна, но се разколеба — или по-скоро дисциплината се наложи — и той се върна, давайки знак на още една студентка да влезе, като каза на останалите да дойдат на другия ден.

Добре че не си бе тръгнал. Точно тази последна студентка му разкри тайната на Джени Гебън.

Беше закръглена, имаше дебели китки и явно се притесняваше за двойната си брадичка, защото през целия разговор държеше главата си високо изправена. С тази своя стойка и със скъпата си рокля на цветя тя му напомняше на самодоволна принцеса от Далечния изток.

Провлеченият южняшки изговор бързо заличи това впечатление.

— Наистина се надявам да ви помогна. Ужасно е това, което се случи.

Дали е познавала и двете убити момичета? Само Джени. Откога я е познавала? От две години. Да, имали са общи лекции. Не, никога не са излизали заедно на срещи с момчета.

— Познавате ли професор Сейлс или Брайън Оукън?

— Не, за съжаление.

— Знаете ли с кого Джени би могла да ходи?

Тя докосна пълната си шия.

Напомняше му много за шията на Джени. Корд откъсна поглед от бялата плът и насочи вниманието си към още по-белите си картончета.

— А, имате предвид дали е ходила с мъже ли?

— Студенти, професори, който и да е.

— … или момичета?

Писалката на Корд се сниши над картончето.

— Моля ви, говорете.

Момичето си играеше напрегнато с богатата дантелена украса по маншета на роклята.

— Сигурно знаете за връзката на Джени с това момиче, нали?

След кратък миг той изписа „Бисексуална?“ с красиви квадратни букви и я помоли да продължи.

Момичето докосна с език пълната си розова устна и хвърли поглед към Корд.

— Просто слухове. Нали разбирате как става. — Пухкавата уста се затвори.

— Моля ви.

Накрая тя рече:

— Веднъж, както разправят, някакви момичета били в стая точно отсреща и видели Джени в леглото с друго момиче.

Кожата й вече не бе бледа, а пламнала от руменина.

— Кое е било другото момиче?

— Доколкото разбрах… положението й в леглото било такова, че малко трудно можело да се види коя е. Ако разбирате за какво говоря.

— Кои са били ония момичета, които са ги видели?

— Не знам. Предполагах, че всичко това ви е известно. — Тя се намръщи, без да набърчи съвършената си кожа. — Сигурно знаете за разправията, която тя имаше.