Урокът от нейната смърт [bg]

Той страшно я желаеше.

Що за явление! Устата му направо се изпълни със слюнка, ноздрите му потръпваха така, сякаш душеше миризмата й и му се искаше повече от всичко на света да смъкне бялата й блуза и да налапа една от страхотните й гърди.

Брайън Оукън казваше на Виктория Файнстайн:

— Смятам да организирам семинар по половата идентичност в епохата на Романтизма. Искаш ли да се включиш в работната група?

— Интересна идея — рече тя и кръстоса крака в опънати черни джинси.

Двамата седяха в кафенето на филологическия факултет. Виктория беше най-блестящата студентка на Оукън. Тя се бе проявила като вихър в студентското градче. Когато той прочете първата й писмена работа за семестъра на тема „Женската критика и «старите нови леви»“, насърчен от високите й гърди и стегнатия й задник, реши, че тя е всичко, което беше Джени Гебън, а и значително повече.

Уви, всичко това се оказа твърде дословно вярно и той с горчивина откри, че някои аспекти от нейните познания — например семиотиката и южноамериканските писатели (в момента модни теми в Асоциацията по съвременни езици) — значително превъзхождаха неговите, несъответствие, което тя весело демонстрираше. Отчаяните стремления на Оукън се изпариха, когато веднъж видя как Виктория Файнстайн целува една жена по устните точно пред неговата аудитория. Въпреки това Оукън много й се възхищаваше и често разговаряше с нея.

Неприятно му бе да се възползва от такъв блестящ ум по този долнопробен начин.

Тя каза:

— Защо при Романтизма? Защо не при Класицизма?

— Направено е вече — отхвърли идеята той.

— Навярно — размисляше тя, — ти би могъл да го осъществиш междупластово — класическата епоха, съпоставена с романтическата. Знаеш латински, нали?

— Зная, mirabile dictu. Но аз вече съм нахвърлил програмата. Може би ще си помислиш по въпроса. Бих искал обсъждането да бъде откровено, хомосексуално, травеститско и транссексуално.

Виктория рече:

— А, значи искаш нещо като напречен разрез?

Той силно се изсмя. Защо, о, защо не пожелаеш да ми седнеш отгоре и да ми се полюлееш?

Тя бе достатъчно благовъзпитана да му зададе въпроса, преди той да я насочи към него.

— За курса на Гилкрист ли е това?

— На Лион ли? Не, моя собствена идея е. Той е чак в Сан Франциско. Ще се върне едва след два дни. — Всъщност Гилкрист се бе обадил на Оукън предишната вечер, за да му каже, че ще се върне след три дни и бе наредил на Оукън да подготви план за заключителен изпит. Оукън си помисли, че кучият му син се обажда точно в момента, когато заместващ професор изнасяше лекцията на Гилкрист; той искаше да се увери, че Оукън не се е изправил да чете пред неговия курс.

— Той какво прави там? — заинтересува се тя.