Урокът от нейната смърт [bg]

Шофирайки към къщи от Одънския университет, Даян Корд забеляза, че воланът като че ли се тресе; венчалната й халка потропваше шумно по светлокафявата пластмаса. После осъзна, че голямата кола си е наред; всъщност ръката й се тресеше толкова силно — за първи път в живота й споменаването на пари бе накарало пръстите й да затреперят.

Даян се връщаше от среща с директорката, която отговаряше за приема в експерименталното училище към Одън. Жената, изглеждаща енергична и компетентна (без цикламени цветове, подрънкващи гривни и непристоен грим), й бе обяснила процедурата. Материалите на Сара, които доктор Паркър вече им бе изпратила, щели да бъдат прегледани от специален съвет. Те щели да изготвят препоръка дали да приемат Сара в един от класовете или да уредят обучение с частен учител.

— Сигурна съм — каза жената, — че вашата дъщеря ще бъде приета.

Даян едва не се разплака от благодарност при тази новина.

После директорката се зачете в един лист.

— Да видим… Обучението за специалния образователен курс на нивото на Сара струва осем хиляди и четиристотин. Сега ние…

— Годишно? — прекъсна я задъхано Даян.

Жената се бе усмихнала.

— О, не се тревожете. Това не е за срок. За цялата година е.

О, не се тревожете.

Осем хиляди и четиристотин.

Което надхвърляше годишната заплата на Даян, когато работеше като секретарка при доктор Булън, най-стария гинеколог в Ню Лебънън.

— Осигуровката не може ли да го покрие?

— Медицинска осигуровка ли? Не.

— Това е малко солено.

— Експерименталното училище на Одън е едно от най-добрите в страната.

— Току-що си купихме нов фризер.

— Аха.

Даян наруши настъпилата тишина.

— Доктор Паркър спомена, че може и с частен учител. Тя каза, три пъти седмично. Колко ще струва в такъв случай?

Жената бодро парира това с думите, че цялата такса за частен учител ще бъде двеста и седемдесет долара седмично.

О, не се тревожете.

Даян приглади тъмносинята си пола, втренчила поглед в една гънка на плата. Чувстваше някакво вцепенение; може би лошите новини действат като упойка.

— Така че нали виждате — бе казала усмихнато директорката, — всъщност училището е по-изгодно.

Но Даян Корд изобщо не виждаше това. Изгодно ли? Тя виждаше само, че всички се възползват от проблема на малкото й момиченце — всички те, развратната доктор Паркър, тая нахакана директорка и превзетите частни учители, които нямаше да направят нищо повече, освен да възвърнат мозъка на Сара до нормалното ниво.

— Ще трябва да говоря със съпруга си.

— Позволете само да ви кажа, госпожо Корд, според мен ние действително ще можем да помогнем на дъщеря ни. Сара има дефект, който много добре реагира на нашия метод на обучение.