Урокът от нейната смърт [bg]

— Творчески умения ли? — Деян не можа да сдържи смеха си. Хайде де, сигурно лекарката е разменила материалите на Сара с тези на друг пациент. — В нея няма никакво творчество. Тя никога нищо не е нарисувала. Не може да изпее една мелодия. Не може дори да дрънка на китара. Явно, че не би могла и да пише…

— Госпожо Корд, Сара е сред най-творческите пациенти, които съм имала. Вероятно тя може да прави всички неща, които току-що споменахте. Била е твърде потисната дори да се опита, защото техническата страна я обърква. Чувствала е, че непременно ще се провали. Нейното самомнение е много ниско.

— Но ние винаги я насърчаваме.

— Госпожо Корд, родителите често насърчават своите изоставащи деца да правят това, което лесно се удава на останалите ученици. Сара е различна от другите деца. Подобно насърчаване е просто още един начин да се спомогне за нейния неуспех.

— Значи така — каза рязко Даян. — Докторе, май не се колебаете да назовавате нещата така, както ги виждате.

Доктор Паркър отправи безизразна усмивка към Даян, която сега вече чувстваше облекчение, че психиатърката бе наложила хладна атмосфера за тези разговори. Затова тя без угризение й заяви направо:

— Всичко това е много хубаво, докторе, но как изобщо смятате да помогнете на малкото ми момиче?

— Искам да й намерите частен учител. Те са скъпи, но на вас ви е необходим такъв учител, и то добър. Бих ви препоръчала да проверите в педагогическия факултет в Одън.

— Защо ние да не можем да й помогнем? Аз и Бил?

— Сара се нуждае от специалист.

— Но…

— Много е важно с нея да се занимава някой, който знае какво прави.

Даян си помисли, че е удивително как можеш едновременно да ненавиждаш и да се възхищаваш от някого.

— Освен това бих искала и аз самата да поработя с нея. Самомнението й е доста зле накърнено.

— Какво по-различно от нас можете да направите? Добре, навярно начинът, по който се опитвахме да я учим, е бил погрешен. Но вие забравяте, че винаги сме я подкрепяли. Непрекъснато й казваме колко е добра. Колко е способна.

— Но тя не ви вярва. И как би могла? Вие я карате да работи все по-усилено, а от това няма полза. Казвате й, че се справя добре, но не е така, тя изостава в училище. Казвате й, че е умна, но по всички външни белези се оказва, че не е. Госпожо Корд, вие сте действали с най-добри подбуди, но усилията ви са били с обратен ефект. Трябва да насърчаваме Сара да прави нещата, в които наистина е добра.

— Но нима не чухте какво ви казах? Сара в нищо не е добра. Тя дори не желае да ми помага в готвенето или шиенето. Тя все си играе самичка, обича да ходи на кино или да гледа телевизия.

— Да. Точно така. — Доктор Паркър се усмихна като шахматист, току-що дал мат.