![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Даян запремига. Какво пък казах?
— Бих искала да видя Сара колкото се може по-скоро. Ако можете, уговорете се за часа с Рут. — Неразгадаемият й поглед, така умело прекратяващ разговора, се плъзна към друга папка.
— Да, разбира се. — Даян стана.
После се поколеба. Отново седна.
— Извинете, докторе…
— Да?
Даян изведнъж изтърси:
— На какво се дължи това? Дислексията?
— Съжалявам, трябваше да го обсъдя с вас. — Тя затвори втората папка и насочи цялото си внимание към Даян. — Не се знае точно. Доскоро много лекари даваха физически обяснения — че е нещо като смущение в паметта между двете мозъчни полукълба. Това сега е отхвърлено, макар че зрителните и слуховите фактори могат да бъдат доста съществени. Според мен, подобно на редица проблеми на развитието, дислексията има както природен, така и придобит компонент. Тя е до голяма степен генетично обусловена и дородовият период е много критичен. Но е също така важно и как родителите и учителите се отнасят към детето.
— Дородов ли? — попита Даян, а после небрежно добави: — Значи жена, която навярно е пушила, пила алкохол или е вземала наркотици през бременността си, би могла да причини дислексия на своите деца?
— До известна степен, макар че обикновено има съответно снижаване на коефициента на интелигентността… — Доктор Паркър присви очи и започна да прелиства своите бележки. — Но струва ми се, вие казахте, че напълно сте се въздържала през бременността.
— О, да — рече Даян. — Просто любопитствах… Нали разбирате, щом някой близък за вас човек има проблем, иска ви се да знаете всичко по този въпрос. — Даян се изправи. Тя почувства, че доктор Паркър я изучава внимателно. — Е, ще се уговоря за часа.
— Почакайте за миг, моля. — Доктор Паркър завинти капачката на писалката си. — Знаете ли, госпожо Корд, един от принципите на подхода ми към терапията е, че всъщност ние сме едно цяло с родителите. — Тя се усмихваше и според Даян — по един искрен начин, за първи път, откакто бяха започнали да работят заедно. — Аз наричам родителите „първични доставчици“, и то не само в положителен смисъл. Нещата, които те ни дават и които правят за нас — и на самите нас — включват някои неприятни страни. Но във всичко това може да има и доста хубави неща.
Даян я гледаше и се мъчеше да запази безизразен вид на лицето си. Тя се справи добре, дори когато лекарката каза:
— Тук при мен съм виждала много родители и много хора са идвали тук заради своите родители. Каквото и да ви безпокои, госпожо Корд, не бива да съдите прекалено строго себе си. Според мен Сара е дете с голям късмет.
Технически погледнато, това беше незаконно влизане в чужда собственост. Но границите в провинцията не са като в града. Човек може да се разхожда, да ходи на лов, да лови риба в земите на почти всекиго в протежение на мили. Щом оставяш нещата в добър вид и щом чувствата са взаимни, никой не го прави на въпрос.
Корд се наведе под бодливата тел и се промъкна към горичката зад своя имот. Повървя малко, после се запъти към поляна, насред която имаше голяма скала, остатък от някакъв глетчер, висока двайсетина фута и гладка като кожата на пъстърва. Корд се покатери на скалата и седна в една от вдлъбнатините от западната страна.
Тя носи тюркоазеносин пуловер с висока яка, почти закриваща пълната й шия.
На юг той виждаше само тъмносив покрив, който изглеждаше като закрепен върху върховете на младите борове, макар че всъщност това бе покривът на собствената му къща. Забеляза по-светлото петно край комина, където миналата година бе сменял покривните плоскости.
— Вие сте живял в Сейнт Луис, нали? — пита Джени Гебън.
О, тя е хубава! С дълга права коса. С едри гърди под меката тъкан. Прозрачни бели чорапи под черните джинси. Тя не носи обувки и под тънкия найлон се виждат изключително дълги пръсти с червени нокти.
— Ами да — отговаря той. — Наистина. — Той се прокашля. Чувства задух в студентската стая. Мирише му на тамян. Мирише му на силен парфюм.
— Преди осем или девет години? Бях малка, но не бяхте ли май сред новините?
— Ченгетата понякога стават известни. От пресконференция или нещо подобно. Или залавяне на наркотрафиканти.
Януарска съботна вечер преди една година, клоните отвън потракват по прозореца на спалнята в общежитието. Бил Корд е седнал на стол, а Джени Гебън се е излегнала на леглото и е подгънала стъпалата си в бели чорапи под краката си.